Прави ли Бог грешки?


Въпрос: Прави ли Бог грешки?

Отговор:
Бог не прави грешки. Неговото съвършенство и величие отхвърлят грешките: „Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо" (Псалом 145:3). В оригиналния език думата, преведена „изследим" обединява мисълта за „възможен да открие или изброи". С други думи Божието величие е безкрайно. Това твърдение не може да се отнася до погрешим човек, тъй като дори с една грешка неговото величие би било измеримо и крайно.

Божията способност да прави всички неща и да разбира всички въпроси също Го предпазва да не прави грешки: „Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен" (Псалом 147:5). Отново Писанията показват, че Бог е непогрешим. Ограниченото знание води до грешки, но Бог има неограничено знание и не прави грешки.

Бог не е направил грешки при Своето сътворение на света. Божията безкрайна мъдрост, безкрайна сила и безкрайна благост са се обединили да сътворят съвършен свят. В края на шестте дена сътворение Бог огледал всичко, което направил и изрекъл, че е „твърде добро" (Битие 1:31). Нямало е изключение или уговорки или разочарование. Само заявлението „твърде добро".

„Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?" (Числа 23:19). За разлика от човек Бог не прави грешки и няма сетнешни мисли, които водят до промяна на ума. Бог не издава укази, които по-късно трябва да анулира, защото не е обмислил всичките последствия или защото не притежава властта да изпълни. Също Бог не е като човека, чиято греховност изисква осъждане. „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина" (1 Йоаново 1:5б). „Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела" (Псалом 145:17).

Някои твърдят, че Писанията показват, че Бог има сетнешни мисли за Своето творение: „И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, — човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, — понеже се разкаях, че ги създадох" (Битие 6:5-7).

Добре е да разберем думата „разкая" в този пасаж. Когато се използва за Бог, „разкая" обединява мисълта за съчувствена скръб и предприето действие. Бог не показвал слабост, признаване на грешка или разкайване за грешка. По-скоро Той изразявал Своята необходимост да предприеме особено, драстично действие, за да противодейства на поквареността на човечеството: „всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло" (Битие 6:5). Фактът, че Бог не счита творението Си за грешка, се доказва от продълженото съществуване на света. Ние все още сме тук, въпреки че сме грешни. Слава на Бога за тази милост: „гдето се умножи грехът преумножи се благодатта" (Римляни 5:20б) и „А Ной придоби Господното благоволение" (Битие 6:8).

Бог никога не е направил грешка. Той е имал цел във всичко и резултатите не са изненада за Него, тъй като Той обявява края още от началото: „Помнете предишните неща от древността: Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно" (Исая 46:9-10).

Някой може да мисли, че Бог е сгрешил в неговия или нейния личен живот. Някои преживявания и условия отвъд нашия контрол ни карат да се чудим дали Бог може би не е пресметнал погрешно. Обаче „знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение" (Римляни 8:28). Това изисква вяра, за да се приеме, но „защото с вярване ходим, а не с виждане" (2 Коринтяни 5:7). Във всяко нещо трябва да разбираме, че нещата от този живот са заменими и се изразходват за нашата вечна награда според мъдростта му, който „може да ви предпази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава" (Юда 1:24). Можем да ликуваме, че нашият Господ Бог не прави грешки в нашия живот, а има добра и любяща цел за всичко, което допуска.

Няма недостатък в нашия Бог; няма грешки, които Той е направил. И няма недостатък в Неговия Син; Исус не е извършил грях с мисъл, дума или дело (Евреи 4:15). Сатаната отчаяно се опитвал да открие поне един недостатък в Исус, но Дяволът напълно се провалил в опитите си (Матей 4:1-11). Исус останал Агнето без недостатък на Бог (1 Петрово 1:19). В края на живота на Исус неговият земен съдия Пилат Понтийски заявил: „Аз не намирам никаква вина в Тоя човек" (Лука 23:4).

Ние живеем с нашите грешки, големи и малки, дребни и катастрофални, и свикваме да ги правим. Но ние служим на непогрешим, безгрешен Бог, чието величие е неизследимо. „Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бях поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване" (Псалом 40:5). Добре е да знаем, че Бог е в контрол и че Той, който не греши, може много повече да направи отколкото да ни компенсира за нашите грешки.

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Прави ли Бог грешки?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога