Въпрос
Грешат ли животните?
Отговор
Животните, както и цялото творение, със сигурност са засегнати от греха. Но дали самите животни грешат, или грехът е строго човешка практика? Според Библията грехът е престъпване на закона. Той е бунт срещу Бога с мисъл, дума или действие (1 Йоан 3:4). Животните не са се разбунтували срещу Бога, а човекът.
Когато Бог е създал света, грехът не е съществувал (Битие 1:31). Грехът навлиза в света чрез непокорния избор на един човек, Адам (Битие 3:11; Римляни 5:12). Заради това неподчинение светът е прокълнат и оттогава стене под тежестта на проклятието (Битие 3:17-19; Римляни 8:21-22). Някои от последиците от човешкото падение са, че земята израства с тръни (Битие 3:18), болката става част от живота (Битие 3:16) и физическата смърт става реалност (Битие 3:19). Животинският свят е подложен на проклятие не заради собствения си грях, а защото по своята същност грехът има широко разпространени последици. Като част от проклятието на човешкия грях животните се обръщат срещу човечеството и едно срещу друго, като много от тях оцеляват само чрез насилие и кръвопролития.
Животните не грешат. Те са неспособни да грешат, защото не са създадени като независими морални същества. За да бъде едно деяние греховно, трябва да е налице нарушение на неоспорим закон. Грехът не започва с деянието; той се заражда в душата, върху която е написан Божият закон (Римляни 2:15; Яков 1:14). Човешките същества са създадени по Божия образ с вечна душа (Битие 1:27). Животните не са. Когато Бог създаде Адам, Той "вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа" (Битие 2:7). Тази жива душа съдържа съвест - вродено познание за добро и зло - и способност да прави морален избор, различен от инстинкта за оцеляване. Ние, хората, имаме способността да изберем подчинение на Божия морален закон, но вместо това избираме да следваме собствените си наклонности (Битие 8:21; Исая 53:6). Животните нямат безсмъртна душа, създадена по Божия образ и подобие. Въпреки че могат да изберат послушание, то обикновено се дължи на външни мотиватори като лакомства и обучение. Животните нямат Божия закон, отпечатан в сърцата им, и следователно не могат да го престъпват.
След потопа Бог установява нов ред на човешко съществуване (Битие 9:8-17). Той сключва завет с Ной, който включва забрана за убийство, основана на истината, че човечеството е създадено по Негов образ и подобие. В Битие 9:5-6 се казва: "А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог направи човека по Своя образ" (курсивът е добавен). Животните, които са убивали хора, е трябвало да бъдат убивани не като наказание за грях, а защото са унищожили Божия образ. Този принцип е пренесен в Мойсеевия закон (Изход 21:28).
Бог не е изисквал такова отчитане за човек, който пролива животинска кръв; всъщност Бог е изисквал животински жертви като знак на покаяние за древния Израил (Числа 6:14; Левит 9:2). През цялата история Бог е установил модела, че навсякъде, където има грях, Той прави разпоредба за този грях - средство, чрез което човек може да се оправи отново с Него (Битие 3:21). В Римляни 5:20 се казва: "А отгоре на това дойде и законът, за да се умножи прегрешението; а където се умножи грехът, преумножи се благодатта." Навсякъде, където има грях, Бог осигурява начин за прошка. Исус Христос дойде на земята като човек, за да бъде жертва за греха на човечеството, така че да можем да се оправим с Бога (Филипяни 2:5-11; 1 Тимотей 2:5). Подобна разпоредба не е направена за животните, което отново означава, че те не притежават безсмъртни души, нямат морален закон, написан в сърцата им, и не носят отговорността за греха. Животните не могат да съгрешават срещу Бога и следователно не се нуждаят от средства за прошка от Бога.
Животните не грешат. Когато котаракът "спи наоколо", той не греши, защото моралните закони на Бога не се отнасят за котките. Когато паякът черна вдовица убие и изяде своята половинка, той не е виновен за убийство, защото убийство може да бъде извършено само от и срещу свободен морален агент, създаден по Божи образ и подобие. Човечеството е длъжно да спазва Божия закон, който е даден специално на него, и само то носи отговорността за нарушаването на закона. Когато Адам падна, той повлече със себе си и животинския свят и "творението беше подчинено на немощ[2] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини" (Римляни 8:20). Сега цялото творение "с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове", защото "самото творение ще се освободи от робството на тлението", когато в подходящото за Бога време проклятието бъде отменено (Римляни 8:19, 21; ср. Откровение 22:3).
English
Грешат ли животните?
