Въпрос
Кои са най-силните библейски аргументи за божествеността на Христос?
Отговор
Трудно е да се отрече, че Новият Завет е пълен със споменавания за божествеността на Христос. От четирите канонически евангелия през книга Деяния и посланията на Павел Исус не е разглеждан само като Месията (или Христос), но също е поставен наравно със Самия Бог. Апостол Павел се позовава на божествеността на Христос, когато нарича Исус нашия „велик Бог и Спасител" (Тит 2:13) и дори казва, че Исус е съществувал в „Божи образ" преди Своето въплъщение (Филипяни 2:5-8). Бог Отец казва за Исус: „Твоят престол е до вечни векове" (Евреи 1:8). Исус е пряко наричан Самия Творец (Йоан 1:3; Колосяни 1:16-17). Други библейски пасажи учат за Христовата божественост (Откровение 1:7; 2:8; 1 Коринтяни 10:4; 1 Петрово 5:4).
Въпреки че тези преки цитати са достатъчни да докажат, че Библията твърди, че Исус е божествен, по-непряк подход може да се окаже по-силен. Исус многократно е поставял Себе Си на мястото на Яхве като е приемал божествените прерогативи на Отца. Той често е правил и говорил неща, които само Бог има право да прави и казва. Исус също е наричал Себе Си по начини, които загатват Неговата божественост. Някои от тези примери ни дават най-силното доказателство за разбирането на Исус за Себе Си като божествен.
В Марк 14 Исус се намира обвинен при съда Си пред първосвещеника. „Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци." (Марк 14:61-62). Тук Исус препраща към старозаветната книга Даниил, където пророк Даниил заявява: „Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Древния по Дни; и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши." (Даниил 7:13-14).
В тази препратка към видението на Даниил Исус Се идентифицира като Човешкия Син, човек, на който Му се даде „владичество, слава и царство, за да му слугуват всичките племена, народи и езици." Човешкият Син има владичество, което е вечно и няма да премине. Човек веднага се чуди какъв човек има владичество, което е вечно. На какъв човек е дадено царство и ще Му слугуват всички хора? Първосвещеникът, който веднага разпознал твърдението на Исус за божественост, раздрал дрехите си и обвинил Исус в богохулство.
Използването на името „Човешкия Син" от Исус има изненадващо силна апологетична стойност. Скептичните към божествеността на Христос не могат лесно да отхвърлят това специфично самоопределение на Исус. Този начин на обръщение на Христос към Себе Си е засвидетелстван на много места, тъй като се намира във всички източници на евангелията. Фразата „Човешкия Син" е използвана за Исус само няколко пъти извън самите евангелия (Деяния 7:56; Откровение 1:13; 14:14). При рядката й употреба от ранната апостолическа църква е малко вероятно това име да е било по-късно поставено в устата на Исус, ако всъщност Той не е използвал това специфично самоопределение. И все пак, ако е доказано, че Исус наистина е използвал това име за Себе Си, става очевидно, че Исус е считал, че има вечна сила и уникална власт над тази на обикновено човешко същество.
Понякога действията на Исус разкривали Неговата идентичност. Изцелението на паралитика от Исус в Марк 2 било извършено да покаже Неговата власт и способност да опрощава грехове (Марк 2:3-12). В ума на Неговата еврейска публика такива способности притежавал само Бог. Исус също получил поклонение няколко пъти в евангелията (Матей 2:11; 28:9, 17; Лука 24:52; Йоан 9:38; 20:28). Исус никога не отхвърлял такова обожание. Вместо това Той намирал тяхното поклонение за уместно. Навсякъде Исус учел, че Човешкият Син ще съди последно човечеството (Матей 25:31-46) и учел, че нашата вечна съдба зависи от нашия отклик към Него (Марк 8:34-38). Такова поведение е допълнителен знак за божественото самоопределение на Исус.
Исус също заявявал, че Неговото предстоящо възкресение от мъртвите ще докаже самите твърдения, които Той заявявал за Себе Си (Матей 12:38-40). След като бил разпънат на кръст и погребан в гробницата на Йосиф от Ариматея Исус действително възкръснал от мъртвите като доказал твърденията Си за божественост.
Доказателството за това чудотворно събитие е много мощно. Многобройни съвременни източници съобщават за явяванията на Исус след разпъването на кръст на отделни хора и на групи при различни обстоятелства (1 Коринтяни 15:3-7; Матей 28:9; Лука 24:36-43; Йоан 20:26-30, 21:1-14; Деяния 1:3-6). Мнозина от тези очевидци били готови да умрат за тази вяра и няколко от тях наистина умрели! Климент Римски и юдейският историк Йосиф ни предоставят разкази от първи век за няколко от техните мъченичества. Всички използвани теории за задоволително обяснение на свидетелите на възкресението (като Теорията за халюцинирането) не са успели да обяснят всички известни данни. Възкресението на Исус е доказан исторически факт и това е най-силното доказателство за божествеността на Исус.
English
Кои са най-силните библейски аргументи за божествеността на Христос?
