Въпрос
Каква е историята на разпятието? Какво е било разпятието?
Отговор
Разпъването на кръст е измислено и използвано от други групи хора, но е "усъвършенствано" от римляните като най-висша екзекуция чрез мъчения. Най-ранните исторически сведения за разпъване на кръст датират от около 519 г. пр.н.е., когато персийският цар Дарий I разпънал на кръст 3000 от политическите си врагове във Вавилон. Преди персите асирийците са били известни с това, че са набучвали хора на кол. По-късно гърците и картагенците също използват разпъването на кръст. След разпадането на империята на Александър Велики селевкидът Антиох IV Епифан разпъва на кръст евреите, които отказват да приемат елинизацията.
Разпъването на кръст е имало за цел да причини максимален срам и мъчения на жертвата. Римските разпятия се извършвали публично, за да може всички, които видят ужаса, да се въздържат да преминат на страната на римското правителство. Разпъването на кръст е било толкова ужасно, че е било запазено само за най-тежките престъпници.
Жертвата на разпятието първо е била жестоко бичувана или пребивана - изпитание, което само по себе си е било опасно за живота. След това е принуден да пренесе голямата дървена греда до мястото на разпятието. Носенето на този товар е било не само изключително болезнено след побоя, но е добавяло и известна доза срам, тъй като жертвата е носела инструмента на собственото си мъчение и смърт. Това било все едно да изкопаеш собствения си гроб.
Когато жертвата пристигала на мястото на разпятието, я събличали гола, за да я посрамят още повече. След това го принуждавали да простре ръцете си на напречната греда, където ги приковавали. Гвоздеите се забивали в китките, а не в дланите, което предпазвало от издърпване през ръката. (В древността китката се е смятала за част от ръката.) Поставянето на гвоздеите в китките е причинявало и мъчителна болка, тъй като гвоздеите са притискали големите нерви на ръцете. След това кръстната греда се вдигала и се закрепвала за вертикална част, която обикновено оставала да стои между разпятията.
След като закрепвали напречната греда, палачите приковавали към кръста и краката на жертвата, обикновено един върху друг, като забивали гвоздеи през средата и свода на всяко стъпало, с леко свити колене. Основната цел на гвоздеите е била да причинят болка.
След като жертвата била прикована към кръста, цялата ѝ тежест била поддържана от три гвоздея, които предизвиквали болка по цялото тяло. Ръцете на жертвата били изпънати по такъв начин, че да предизвикат спазми и парализа на гръдните мускули, което правело невъзможно дишането, освен ако част от тежестта не се поеме от краката. За да си поеме дъх, жертвата трябваше да се изтласка с краката си. Освен че понасял мъчителна болка, причинена от пирона в краката, суровият гръб на жертвата се триел в грубата изправена греда на кръста.
След като си поема дъх и за да облекчи малко болката в краката си, жертвата започва да се свлича отново. Това действие натоварва повече китките му и отново разтрива суровия му гръб в кръста. Въпреки това жертвата не можеше да диша в това спуснато положение, така че не след дълго мъчителният процес започваше отново. За да може да диша и да облекчи част от болката, причинена от пироните на китките, жертвата трябвало да натежи повече върху пироните в краката си и да се изпъне. След това, за да облекчи част от болката, причинена от пироните на краката, трябваше да натежи повече върху пироните на китките и да се свлече надолу. И в двете положения мъчението беше силно.
Разпъването на кръст обикновено води до бавна, мъчителна смърт. Някои жертви издържали на кръста до четири дни. Смъртта накрая настъпвала от задушаване, тъй като жертвата губела сили да продължи да се изправя на крака, за да си поеме дъх. За да се ускори смъртта, краката на жертвата можели да бъдат счупени, което щяло да ѝ попречи да се повдигне, за да диша; по този начин скоро след това щяло да последва задушаване (вж. Йоан 19:32).
Разпятието е окончателно забранено от римския император Константин през IV век.
English
Каква е историята на разпятието? Какво е било разпятието?