Как вярванията за сътворението въздействат върху останалото богословие?


Въпрос: Как вярванията за сътворението въздействат върху останалото богословие?

Отговор:
Дебатът сътворение/еволюция се развихря от години. За мнозина той изглежда като двама опоненти, които си крещят едн на друг без никой реално да слуша. Язвителността е нараснала до точката, където всяка страна инстинктивно отхвърля другата – еволюционистите отхвърлят креационистите като напълно пренебрегващи науката, а креационистите обвиняват еволюционистите, че са въвлечени във всички видове макиавиалистки заговори да заглушат тяхната страна. Това не е, за да отхвърлим аргументите на всяка страна като преувеличени, а просто да изтъкнем, че има съвсем малко честен диалог, протичащ в тази вербална война.

Поради трудността да се отдели истината мнозина християни свеждат дебата сътворение/еволюция до вторичен въпрос, който не е свързан с това как човек става праведен с Бог чрез благовестието за Исус Христос. За по-голямата част тази линия на мислене е правилна. Можем да бъдем толкова оплетени в този дебат, че да загубим фокуса си от основния въпрос: разпространението на благовестието. Обаче, както с много други „вторични " въпроси, това, което човек вярва относно сътворението, играе роля в това как човек гледа на богословето изобщо и на благовестието в частност. По-конкретно, как човек гледа на сътворението има важно въздействие върху останалите му богословски виждания.

Относно учението за сътворението има няколко виждания в християнството:

1. Сътворение за буквални 24x6 – Бог сътворил всичко, което го има, за шест 24-часови дена.

2. Виждане за Ден-Епоха – Събитията по сътворението са се случили както е описано в Битие 1, но вместо шест 24-часови дена, „дните" на сътворението представляват неопределени, крайни периоди от време.

3. Рамково виждане – Дните в Битие 1 представляват богословска рамка, в която се разказва за сътворението на всички неща.

През по-голямата част от църковната история, допреди последните 150 години, виждането за 24х6 било най-широко застъпваното в църквата. Не всички християни се придържали към това гледище и не всички, които се придържали, били отдадени на него. Обаче, няма съмнение, че това е било преобладаващото тълкуване на Битие за по-голямата част от християнската история. Не искаме да вярваме в нещо, само защото то е традиционно и историческо, включително виждането за сътворението 24х6; вместо това ние искаме да вярваме в учение, защото то е подкрепено от текста на Писанието.

В този конкретен случай много консервативни богослови вярват, че виждането 24х6 също има най-силната екзегетична подкрепа от текста. Първо и най-важно, това е и естественото виждане, което човек получава като само чете текста. Допълнително има други въпроси като начина, по който седемдневният модел, установен през седмицата на сътворението, е моделът на нашата календарна седмица (Изход 20:8–11).

От началото на съвременната наука виждането за сътворението 24х6 все повече бива изоставено от християните. Главната причина за това отхвърляне е фактът, че гледището за сътворението 24х6 се нуждае от възраст на вселената с „млада земя" (някъде от 6000 до 30000 години), а преобладаващато научно виждане е, че вселената е на милиарди години. Виждането за Ден-Епоха (понякога наричано прогресивен креационизъм) е опит за помиряване на разказа на Битие за сътворението с гледището за възраст на вселената със „стара земя".

Моля, отбележете, че виждането за Ден-Епоха все пак постулира, че Бог е създал всички неща и то все пак отхвърля атеистичната (натуралистична) еволюция. Нито трябва виждането за Ден-Епоха да бъде обърквано с „теистичната еволюция", гледището, че макроеволюцията е вярна, но вместо да бъде направлявана от слепята случайност, била направлявана от ръката на Бог. Защитниците на Ден-Епоха виждат себе си като помиряващи библейския разказ с науката. Неговите опоненти виждат това гледище като хлъзгав наклон за отхвърляне на истинносттта на Божието Слово.

Тъй като мнозина християни гледат на дебата сътворение/еволюция като на нещо от второстепенно значение, обикновено има малка или никаква загриженост за богословските изводи как човек тълкува библейското гледище за сътворението. В действителност, обаче, това какво човек вярва относно сътворението е съществено, защото то се отнася до въпроса за непогрешимостта, надеждността и авторитета на Писанието. От първостепенно значение е защо човек избира определено гледище, в светлината на Божието Слово. Вярата, че Библията е вдъхновена и непогрешима, но не буквална в първите две глави е едно нещо. Вярата, че Библията е просто погрешна или че не може да й се вярва, е друго. С други думи, ключовият въпрос, когато стане дума за нечие виждане за сътворението, е как това виждане се отнася към авторитета и надеждносттта на Библията.

Ако не може да се вярва на Библията в първите две глави, какво я прави заслужаваща доверие в цялата останала книга? Типично критиците на Библията съсредоточават атаките си върху първите единадесет глави от Битие, в частност разказа за сътворението. Въпросът е защо те се целят в тази част от Писанието? Първите единадесте глави от Битие поставят сцената за останалата библейска история. Не можете да разберете развиващия се разказ на Писанието без Битие 1-11. Има толкова много основополагащ материал в тези глави за останалата част от Библията – напр. сътворението, грехопадението, греха, сигурността на осъждането, необходимостта от Спасител и въвеждането на благовестието. Да се пренебрегнат тези основополагащи учения би направила останалата Библия неразбираема и без връзка.

Въпреки това критиците на Библията искат да разглеждат тези встъпителни глави на Битие като древни еврейски митове вместо най-ранна история. Истината по въпроса е, че сравнен с историите за сътворението на други култури, библейският разказ – дори неговото най-буквално тълкуване – звучи повече като история отколкото като мит. В по-голямата част от древната литература сътворението изглежда като битка между боговете. Повечето митове за сътворението изобразяват въпросната култура като център на религиозната вселена. Разказът на Битие, въпреки че споделя много прилики с други истории за сътворението, се различава в това, че изобразява Бог като единственият Суверен над творението (не един между много богове) и човечеството като върха на Неговото творение, служещо като настойници над творението.

Със сигурност има неотговорени въпроси при разказа на Битие като точната дата на сътворението. Нито има много подробности за специфичните средства или методи, които Бог може да е използвал. Разбира се, това е причината да има дебати за различните библейски съвместими разказа за сътворението. Целта на разказа в Битие не е да дава пълен исторически разказ, който би бил годен за съвременните историци. Разказът в Битие е бил предистория на юдейския народ, тъй като те се готвели да влязат в Обетованата Земя; те имали нужда да знаят кои са и откъде идват.

Друго нещо за отбелязване е, че много от християнското богословие е основано на историческата точност на разказа в Битие. Идеята за брака идва направо от разказа за сътворението (Битие 2:24) и е посочена от Исус във всичките три синоптични евангелия. Нашият Господ Сам признава, че човекът бил създаден мъжки и и женски „от началото на сътворението" (Матей 19:4). Тези изказвания, за да бъдат разбираеми, разчитат на историческата точност на разказа в Битие за сътворението. Най-важно, учението за спасението зависи от съществуването на буквалния човек на име Адам. Два пъти в Павловите послания (Римляни 5 and 1 Коринтяни 15) Павел свързва нашето спасение в Христа с нашата идентификация в Адам. В 1 Коринтяни 15:21–22 ние четем: „Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят." Цялата човешка раса е в паднало състояние посредством това, че е „в Адам" чрез естественот раждане. По подобен начин онези, които Бог е избрал за спасение, са спасени посредством това, че са „в Христос" чрез духовно раждане. Разграничението в Адам/в Христос е съществено за разбиране на християнската сотериология, а това разграничение няма смисъл, ако няма буквален Адам, от когото е произлязло цялото човечество.

Павел твърди в подобна насока в Римляни 5:12–21. Но това, което прави този пасаж уникален, е че той изрично казва: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха" (Римляни 5:12). Този стих е съществената част от аргумента за пълната греховност („първата дъска" в калвинистката платформа) и като пасажа в 1 Коринтяни зависи от буквален Адам, за да има какъвто и да е смисъл. Без буквален Адам няма буквален грях и няма нужда от буквален Спасител.

Въпреки това каква позиция заема човек по учението за сътворението, поне една точка е ясна и не отваря дебати в християнството: Бог е създал небесата и земята (Битие 1:1). Въпреки че ние в Got Questions вярваме, че виждането 24х6 притежава най-силния библейски аргумент, има други гледища, предлагащи валидни тълкувания в рамките на сферата на християнската общоприетост.

Необходимо е да подчертаем, че Библията не учи (нито изрично, нито мълчаливо) атеистично или „Дарвиново" гледище за нашия произход. Следователно, да заявяваме, че дебатът сътворение/еволюция не е важен, е да имаме ниско равнище на виждане за Писанието. Има значение, особено защото как подхождаме към Библията с оглед към произхода говори за това как ще подходим към всичко друго. Ако не можем да се доверим на Библията, когато говори по въпроса за сътворението, защо трябва да й се доверяваме да говори за спасение? Логично, каквото вярваме относно сътворението е важно за нашето останало богословие.

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Как вярванията за сътворението въздействат върху останалото богословие?