Защо е важно да се изучава Библията в контекст? Какво погрешно има да се вадят стихове извън контекста?



Въпрос: Защо е важно да се изучава Библията в контекст? Какво погрешно има да се вадят стихове извън контекста?

Отговор:
Важно е библейските пасажи и истории да се изучават в техния контекст. Изваждането на стихове извън контекста води до всякакви видове грешки и погрешни тълкувания. Разбирането на контекста започва с четири принципа: буквалното значение (какво казва), историческата обстановка (събитията в историята, до кой е адресирана и как е била разбирана по онова време), граматиката (непосредственото изречение и параграф, в които се намира дадена дума или фраза) и синтез (сравнението с други части на Писанието). Контекстът е важен за библейското тълкуване. След като обясним буквалното, историческото и граматическото естество на пасажа, трябва да се концентрираме върху структурата на книгата, после на главата и тогава на параграфа. Всичко това е включено в „контекста“; За да илюстрираме, това е като гледането на карта на света в Google Maps и постепенно да увеличаваме докато стигнем да видим къща.

Изваждането на фрази и стихове от контекста винаги води до погрешно разбиране. Например, като вземем фразата „Бог е любов“ (1 Йоаново 4:7-16) извън контекста можем да си помислим, че Бог обича всичко и всекиго по всяко време с бликащ, романтичен вид любов. Но в своя буквален и граматически контекст „любов“ тук се отнася до любовта агапе, същността на която е жертва за доброто на другия, а не сантиментално или романтично чувство. Историческият контекст е също съществен, защото Йоан се обръщал към вярващите в църквата от първи век и ги наставлявал не за Божията любов сама по себе си, а как да различават истинските вярващи от лъжливите привърженици. Истинската любов – пожертвователния, плодотворен вид – е знакът за истинския вярващ (стих 7); онези, които не обичат, не принадлежат на Бог (стих 8); Бог ни е възлюбил преди ние да Го възлюбим (стихове 9-10); и затова трябва да се обичаме един друг и така ще докажем, че сме Негови (стихове 11-12)

Освен това като разгледаме фразата „Бог е любов“ в контекста на цялото Писание (синтез) ще избегнем идването до фалшивото и толкова всеобщо заключение, че Бог е само любов или че Неговата любов е по-голяма от всичките Му останали атрибути. От много други пасажи знаем, че Бог също е свят и праведен, верен и сигурен, благодатен и милостив, благ и състрадателен, всемогъщ, вездесъщ и всезнаещ и много други неща. Ние също знаем от други пасажи, че Бог не само обича, но Той също и мрази (Псалом 115).

Библията е Божието Слово, буквално „боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16), и ни е заповядано да се приготвяме, да го изучаваме и да го разбираме чрез използването на добри методи за библейско изучаване и винаги с просвещаването на Светия Дух, който да ни води (1 Коринтяни 2:14). Нашето изучаване се разширява значително като усърдно залягаме над въпроса за контекста. Не е трудно да се посочат местата, които на пръв поглед противоречат на други части от Писанието, но ако внимателно погледнем контекста и използваме Писанието в неговата цялост като отправна точка, можем да разберем значанието на пасажа и очевидните противоречия да бъдат обяснени. „Контекстът царува“ означава, че контекстът често управлява значението на една фраза. Ако игнорираме контекста, се поставяме в значително неизгодно положение.


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо е важно да се изучава Библията в контекст? Какво погрешно има да се вадят стихове извън контекста?