Трябва ли да изповядваме греховете си пред тези, срещу които сме съгрешили?



Въпрос: Трябва ли да изповядваме греховете си пред тези, срещу които сме съгрешили?

Отговор:
Знаем, че трябва да изповядваме греховете си пред Бог, но мнозина християни се чудят дали трябва да се изповядваме пред тези, срещу които сме съгрешили. Трябва ли да казваме на човека, срещу когото сме съгрешили, че съжаляваме? „Да ходим в светлината“ (1 Йоаново 1:7) означава, че живеем в покорство на Божиите заповеди. В същия стих имаме споменаване на прошката чрез Христос и „общение един с друг“. Така има връзка между това да имаш „чиста плоча“ и взаимоотношенията ни с другите хора.

Всеки грях е окончателно извършен против Бог (Псалом 51:4). Библията постоянно набляга върху нашата нужда да изповядваме греховете си пред Него (Псалом 41:4; 130:4; Деяния 8:22; 1 Йоаново 1:9). Относно изповядването на греховете ни пред хората Библията не дава обща заповед. Много пъти ни се казва да изповядваме греховете си пред Господа, но единствената пряка заповед да се изповядваме пред някого другиго е в контекста на църковните презвитери, които се молят заради болния (Яков 5:16).

Това не означава, че никога не трябва да търсим прошката на друг човек. Библията дава примери на изповед пред други хора. Един е братята на Йосиф, които го молят за прошка в Битие 50:17-18. И изповед един на друг се съдържа в такива пасажи като Лука 17:3-4, Ефесяни 4:32 и Колосяни 3:13.

Принципите тук изглежда са: 1) Трябва да търсим прошка от Господа за всеки грях. Той желае „искреност вътре в човека“ (Псалом 51:6). 2) Ако нашите взаимоотношения с Бог са правилни, тогава нашите взаимоотношения с другите хора ще бъдат изправни. Ще се отнасяме с другите милостиво, справедливо и честно (Псалом 15). Да съгрешаваме срещу някого и да не се опитаме да го поправим би било немислимо. 3) Степента на извинението за греха трябва да съответства на степента на въздействието от греха. С други думи трябва да търсим прошка от всеки, пряко въвлечен, за да постигнем изцеление.

Например, ако мъж погледне жена с похот, той трябва незабавно да изповяда греха пред Господа. Няма да е нужно, нито подходящо да изповяда този грях пред жената. Този грях е между мъжа и Господ. Обаче, ако мъж наруши обещание или направи нещо, което пряко засяга жената,той трябва да се изповяда пред нея и да търси нейната прошка. Ако грехът обхваща голям брой хора като църква, мъжът или жената трябва да разшири изповедта към членовете на църквата. Така изповедта и извинението трябва да съответстват на въздействието. Онези, които са засегнати от греха, трябва да чуят изповедта.

Въпреки че нашата прошка от Бог не зависи от изповядването на греховете ни пред други и/или тяхната прошка към нас, Бог наистина ни призовава да бъдем честни и учтиви с другите относно нашите провали, особено когато нашите грешки ги засягат. Когато сме обидили, наранили другите или съгрешли пред тях, трябва да се опитаме да предложим искрено извинение и изповед и да помолим за прошка. Това дали ще получим прошка зависи от онези, пред които сме се изповядали. Нашата отговорност е истински да се покаем, да изповядаме греха и да помолим за прошка.


Върнете се обратно на основната българска страница

Трябва ли да изповядваме греховете си пред тези, срещу които сме съгрешили?