Какво представлява условната сигурност?


Въпрос: Какво представлява условната сигурност?

Отговор:
„Условната сигурност" е богословски термин, използван за назоваване на спасението на вярващите в Исус Христос. Той описва качеството трайност на християнското спасение. С други думи християнското спасение е „условно сигурно". Това поражда въпроса: при какво условие е сигурно спасението на вярващия? Проповедниците на условната сигурност твърдят, че спасението е условно при оставането верен до самия край. Да използваме аналогия, която използва Библията, атлетът трябва да завърши състезанието, за да получи наградата. Тези, които се придържат към учението за условната сигурност, използват за подкрепа такива библейски пасажи като следните:

„И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен." (Матей 24:11-13)

„И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове." (Римляни 8:12-14)

„Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, освен ако не сте повярвали напразно." (1 Коринтяни 15:1-2)

„Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. Да не ни дотегнува да вършим добро; защото ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем." (Галатяни 6:7-9)

Тези и други пасажи насочват към условното качество на спасението на вярващия. Във всеки от тези пасажи библейският автор (под вдъхновението на Светия Дух) използва условен език (напр., ако устоите, тогава ще бъдете спасени) да подчертае природата на сигурността на вярващия в Христа. За да осигури сигурността на нашето спасение, вярващият трябва: 1) да устои до края; 2) да живее по Духа; 3) да пребъдва в проповядваното Словои 4) да пожъне Духа. Не става дума, че по някакъв начин липсва дара на спасението, но отделният вярващ трябва сериозно да се стреми да остане верен. По думите на Павел: „изработвайте спасението си със страх и трепет" (Филипяни 2:12).

При тежестта на библейското свидетелство изглежда, че гледището за условната сигурност е неопровержимо. Как би могъл някой да спори със схващането, че вярващият трябва да остане верен до края, за да осигури своето спасение? Въпреки това, има и друга страна на този дебат. Това е древният богословски спор между арминианистите (тези, които поддържат условната сигурност) и калвинистите (тези, които поддържат това, което наричат „вечна" сигурност или постоянство на светиите). Там, където арминианистите могат да цитират десетки библейски пасажи, които посочват условната сигурност на вярващия, калвинистите могат да посочат равен огромен брой библейски пасажи да подкрепят гледището за вечната сигурност, като следните:

„Защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните." (Матей 24:24)

„Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ." (Римляни 8:38-39)

„И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца." (Йоан 10:28-29)

„В Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение, и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието, който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава." (Ефесяни 1:13-14)

Още много пасажи могат да бъдат изброени, които излагат подробно вечната сигурност на истинския последовател на Христос. За всеки от горните пасажи изпъква едно нещо – вечната сигурност на вяращия няма нищо общо с индивидуалното усилие на вярващия, а се изтъква запазващата Божия благодат, докато пасажите, които подкрепят условната сигурност изглежда се фокусират върху способността на вярващия да остане верен.

Какво можем да извлечем от всичко това? Дали Библията проповядва както условна, така и вечна сигурност? Отговорът е „не". Въпреки това трябва да можем да съгласуваме пасажите, които говорят за вярващия, който остава верен, с пасажите, които говорят, че Бог запазва вярващия до края. Отговорът е във вглеждането в това, което богословите са нарекли Доктрините на благодатта. Доктрините на благодатта са наречени алтернативно Петте точки на калвинизма (погрешно название, тъй като Калвин никога не е изразявал точно „пет точки"). Тук накратко са Доктрините на благодатта:

Цялостна греховност: В резултат от първоначалния грях човекът се ражда напълно покварен и неспособен да направи нищо да се понрави на Бог, нито търси Бог.

Безусловен избор: Поради човешката греховност Бог трябва да пристъпи към осигуряването на спасението на вярващия. Бог прави това като го избира безусловно (т.е. човек не допринася с нищо) за спасение.

Ограничено изкупление: За да може Бог да приеме онези, които Той е избрал за спасение, трябва да бъде извършено изкупление за задоволяване на Божието справедливо наказание за техния грях. Бог прави това чрез жертвата на Сина Си, Исус Христос.

Неустоима благодат: Бог прилага заслугите на това спасение в „реално време" като привлича към Себе си Своите избрани непреодолимо чрез съживителната сила на Светия Дух. Това се извършва посредством проповядването на благовестието.

Постоянство на светиите: Спасението, което Бог грижливо е изработил за вярващите, е виждано чак до края като Бог запазва и освещава Своите избрани до края.

За да може човек да оцени дали спасението на вярващия е условно или вечно сигурно или не, той трябва първо да се занимае с предходните пет точки на Доктрините на благодатта. Постоянството на светиите не е самостоятелна доктрина, а логично почива върху останалите четири точки. Основата на Докрините на благодатта е първата точка, цялостната греховност, която, ако е вярна, то останалите четири точки трябва непременно да последват. Библията недвусмислено проповядва, че човекът напълно неспособен сам да дойде при Бог за своето спасение (Матей 19:25-26; Йоан 6:44; Римляни 3:10-18).

Критиците на калвинизма и Доктрините на благодатта твърдят, че ако проповядваме тези доктрини, ще бъдат изгубени святостта и набожността. С други думи, ако спасението е вечно сигурно, какво ще ограничава вярващия да съгрешава на воля? Апостол Павел задал същия въпрос в Римляни 6:1. Павловият отговор бил, че грехът е несъвместим с новия живот в Христос (Римляни 6:2-4). Далеч от пропагандирането на разрешително за греха, Доктрините на благодатта в действителност правят повече за насърчаване на християнската набожност отколкото доктрината за условната сигурност. Пуританите, известни със своята набожност и строго отдаване на свят живот, били преобладаващо калвинисти. В Доктрините на благодатта на набожността се гледа като на благодарния отклик на вярващия на Божията удивителна благодат при спасението (Римляни 12:1-2). Тези доктрини, ако се придържаме към и вярваме в тях правилно, правят делата, които извършваме, отговор на истинска любов към нашия милостив Бог, който ни е възлюбил достатъчно, за да ни спаси от нашите грях и страдание. Хайделбергският катехизис (един от най-ранните конфесионални документи на Протестантската Реформация и обучително средство за деца и новоповярвали) е разделен на три части: Човешкото Страдание (нашето греховно състояние); За Човешкото Освобождение (Божият милостив акт на спасение чрез Исус Христос); и За Благодарността (нашият отговор на Божията благодат, който също очертава нашия дълг като християни).

Така, ако приемем, че Доктрините на благодатта са верни (т.е. библейски), тогава как можем да съгласуваме това с всички онези пасажи, които изглежда подкрепят условната сигурност? Краткият отговор е, че ние (вярващите) устояваме (оставаме верни до края), защото Бог ни запазва. Да го кажем по друг начин, ако не правим нищо, за да получим или да спечелим спасение (спасението е безплатен дар на Божията благодат), тогава как можем да изгубим спасението? Условната сигурност е приемлива само за онези, които също вярват, че те по някакъв начин първостепенно са допринесли за своето спасение (което арминианисткото богословие логично предполага). Но това противоречи на такива пасажи като Ефесяни 2:8-9: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами нас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой", който ясно заявява, че с абсолютно нищо не допринасяме за нашето спасение; даже самата необходима вяра за получаване на дара на благодатта е дар от Бога.

Арминианизмът дава на човека причина да се похвали накрая. Ако чрез сътрудничеството си с Божия Дух остана верен до края, мога да се похваля (малко) за това как съм могъл да остана в и да завърша състезанието. Обаче, няма да има хвалене на небето освен да се похвалим в Господ (1 Коринтяни 1:31). Доктрината на условната сигурност не е библейска; Библията е твърде ясна, че ние устояваме, защото Бог ни запазва.

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява условната сигурност?