Въпрос
Трябва ли причастието да бъде отворено или затворено?
Отговор
Различието между „отворено“ или „затворено“ причастие (или Господна трапеза – бел. прев.) се заключава в това, как една църква разглежда целта на причастието спрямо духовния авторитет на църквата. Църквите, които практикуват „отворено“ причастие призовават всички, които изповядват християнството да се присъединят към отслужването на тайнството. Църквите, които практикуват „затворено“ причастие ограничават тайнството Господна трапеза само до членовете на местното църковно общество – имат право да участват само официалните членове, които имат благочестиво поведение. Други църкви практикуват трети тип, който те наричат „близко приччастие“, или причастие, в което могат да участват членовете на други църкви от сродни деноминации и да разчупват хляба заедно с членовете на местната общност.
Учението на Библията за Господната Трапеза можем да намерим в 1 Кор. 11:17-34 и там се насърчава отворено участие на вярващите хора. Всички тези, които са истински вярващи в Бога чрез лична вяра в Исус Христос, Неговия Син, са достойни да участват в Господната трапеза поради факта, че са приели смъртта на Христос като заплата за техния грях (Ефесяни 1:6-7).
Логиката за това, някои църкви да практикуват „затворено“ или „близко“ е това, че те искат да бъдат сигурни, че всеки, който участва е искрено вярващ човек. Това е разбираемо. От друга страна, това поставя църковното ръководство в позиция да определя кой е достоен да участва, което меко казано е проблематично. Една църква може да предполага, че всички членове са вярващи, но това може да е вярно, а може и да не е.
Практиката на „затворено“ причастие, т.е. ограничаване участието само до членовете на църквата, е опит, също така, да не се позволи на някой да участва „недостойно“ (1 Кор. 11:27). Църкви, практикуващи „затворено причастие“ смятат, че само местната общност е способна да прецени духовното достойнство на своите членове. Няма как да се прецени духовното състояние на външни посетители или непознати. От друга страна, 1 Кор. 11:27 се отнася за начина, по който един човек участва, а не за неговото или нейното лично достойнство. Всъщност, никой не е „достоен“ да се съпричестява с Бога. Това става само поради пролятата кръв на Христос, чрез която сме направени достойни. Начинът на участие става недостоен, поради някои вярващи не са допускани (ст. 21), когато участниците отказват да споделят (св. 21), когато става въпрос за пиянство (ст. 21), когато бедните са поругавани (ст. 22), когато се издига себелюбието (ст. 33) или когато събранието се разглежда само като повод за храна да се утоли глада (ст. 34).
Библейско погледнато, причастието трябва да бъде отворено за всички вярващи, не затворено за определена църква или деноминация. Това, което е важно е всички участници да са новородени вярващи хора, които ходят в близко взаимоотношение с Господа и с другите вярващи. Преди да участва в Господната трапеза всеки вярващ трябва да изпита своите мотиви (1 Кор. 11:28). Независимо за коя деноминация става въпрос, неуважение, суеверие, егоизъм и похот нямат място на Господната трапеза.
English
Трябва ли причастието да бъде отворено или затворено?
