Въпрос
Какво казва Библията за формата на църковното управление?
Отговор
Господ много ясно каза в Своето слово начина, по който иска да се организира и управлява Неговата църква на земята. Първо, Христос е глава на църквата и нейна върховна власт (Ефесяни 1:22; 4:15; Колосяни 1:18). Второ, местната църква трябва да бъде автономна, свободна от всякаква външна власт или контрол, с право на самоуправление и свобода от намеса на някаква йерархия на отделни хора или организации (Тит 1:5). Трето, църквата трябва да се управлява от духовно ръководство, което се състои от две основни длъжности – старейшини и дякони.
„Старейшините” били ръководно тяло на израилтяните от времето на Мойсей. Ние ги откриваме като хората, които вземат политически решения (2 Царе 5:3, 2 Царе 17:4, 15), съветват царя през по-късната история (3 Царе 20:7), представляват народа по политически въпроси (Изход 7:17; 24:1, 9; Числа 11:16, 24-25). Ранният гръцки превод на Стария Завет – Септуагинтата – използва гръцката дума presbuteros за „старейшина”. Това е същата гръцка дума, която в Новия Завет също се превежда „старейшина” или „презвитер”.
Новият Завет споменава много пъти за презвитери, които служат в ролята на църковно ръководство (Деяния 14:23, 15:2, 20:17; Тит 1:5; Яков 5:14) и изглежда всяка църква е имала повече от един, тъй като думата обикновено се намира в множествено число. Единствените изключения се отнасят за случаи, при които има някаква причина да се споменава само един презвитер (1 Тимотей 5:1, 19). В църквата в Ерусалим презвитерите били част от ръководството, заедно с апостолите (Деяния 15:2-16:4).
Изглежда, че позицията на старейшина или презвитер е еднаква с позицията на episkopos, преведена „надзирател” или „епископ” (Деяния 11:30; 1 Тимотей 5:17). Терминът „презвитер” може да се отнася за високото положение на длъжността, докато терминът „епископ/надзирател” описва нейната власт и задължения (1 Петрово 2:25, 5:1-4). Във Филипяни 1:1 Павел поздравява епископите и дяконите, но не споменава презвитерите, вероятно заради това, че презвитерите са същите като епископите. По същия начин 1 Тимотей 3:2, 8 дава квалификациите за епископи и дякони, но не за презвитери. Тит 1:5-7 също свързва заедно тези два термина.
Позицията на „дякон”, от diakonos, което означава „през калта” била на младши ръководител на църквата. Дяконите са отделна длъжност от презвитерите, макар да има изисквания към тях, които по много начини да приличат на съответните за презвитерите (1 Тимотей 3:8-13). Дяконите помагат на църквата във всичко, което е нужно, както е записано в Деяния 6 глава.
Относно думата poimen, преведена като „пастор” относно човешкия ръководител на една църква, тя се намира само на едно място в Новия Завет, в Ефесяни 4:11: „И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители.” Повечето хора мислят, че двата термина „пастори” и „учители” се отнасят за една и съща позиция – пастор-учител. Вероятно пасторът-учител бил духовният пастир на една определена местна църква.
От горепосочените пасажи изглежда, че винаги е имало множественост на епископите, но това не отрича, че Бог надарява конкретни презвитери с дарбата да поучават, докато надарява други с дарбата да управляват, да се молят и пр. (Римляни 12:3-8; Ефесяни 4:11). Нито отрича, че Бог ги призовава в служение, в което те да използват тези дарби (Деяния 13:1). Така един презвитер може да се изяви като „пастор”, друг може да извършва повечето посещения на членове заради това, че има дарба да показва състрадание, докато друг може да „управлява” в смисъл да се справя с организационните въпроси. Много църкви, които са организирани с пастор и дяконски съвет изпълняват функциите на множеството презвитери, понеже споделят товара на служението и работят заедно при вземане на решения. В Писанието се вижда също, че събранието има голямо участие при вземането на решенията. Затова ако един ръководител е тип „диктатор”, като взема сам решенията (независимо дари ще го наречем презвитер, епископ или пастор), той постъпва против Писанието (Деяния 1:23, 26; 6:3, 5; 15:22, 30; 2 Коринтяни 8:19). По същия начин е против Библията църквата да е управлявана от събранието, и да не дава тежест на ролята на презвитерите или на църковните водачи.
В заключение, Библията учи, че ръководството се състои от множество презвитери (епископи/надзиратели) заедно с група дякони, които да служат на църквата. Но не е противно на този принцип на множественост на презвитерите, ако единият от презвитерите служи като главната „пасторска” роля. Бог е призовал някои като „пастори/учители” (както Той е призовал някои да бъдат мисионери, в Деяния 13) и ги дава като дарове на църквата (Ефесяни 4:11). Така една църква може да има много презвитери, но не всички те са призовани да служат в пасторската роля. Но, като един от презвитерите, пасторът или „поучаващият презвитер” няма повече власт при вземането на решенията, отколкото има някой от останалите презвитери.
English
Какво казва Библията за формата на църковното управление?
