Какво е значението на християнското поклонение?



Въпрос: Какво е значението на християнското поклонение?

Отговор:
Значението на новозаветната гръцка дума, най-често превеждана „поклонение“ (proskuneo), е „да паднеш пред“ или „да се поклониш пред“. Поклонението е отношение на духа. Тъй като е вътрешно, индивидуално действие, християните се покланят през цялото време, седем дена в седмицата. Когато християните формално се съберат заедно за поклонение, ударението следва пак да бъде върху индивидуалното поклонение пред Господа. Дори като част от паството, всеки участник трябва да съзнава, че той или тя се покланя на Бог самостоятелно.

Природата на християнското поклонение произлиза отвътре навън и има две еднакво важни качества. Трябва да се покланяме „с дух и истина“ (Йоан 4:23-24). Поклонението с дух няма нищо общо с нашата физическа поза. То засяга нашето най-вътрешно състояние и изисква няколко неща. Първо, трябва да се новородим. Без Светия дух, който обитава в нас, не можем да откликнем на Бог в поклонение, защото не Го познаваме. „Никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога“ (1 Коринтяни 2:11б). Светият Дух в нас е този, който подтиква поклонението, защото Той по същество прославя Себе си, а цялото истинско поклонение слави Бог.

Второ, поклонението с дух изисква ум, концентриран върху Бог и обновен от истина. Павел ни призовава да „представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ (Римляни 12:1б, 2б). Само когато умовете ни се отвърнат от съсредоточаването върху светски неща и се обърнат към Бог, можем да се покланяме с дух. Разсейвания от различен характер могат да нахлуват в ума ни докато се опитваме да хвалим и прославяме Бог, възпрепятствайки нашето истинско поклонение.

Трето, можем да се покланяме с дух като имаме чисто сърце, отворено и покайващо се. Когато сърцето на цар Давид било изпълнено с вина заради греха си с Витсавее (2 Царе 11), той открил, че е невъзможно да се покланя. Той чувствал, че Бог бил далеч от него, и „стенел целия ден“, като чувствал ръката на Бог да тежи над него (Псалом 32:3, 4). Но когато изповядал греха си, общението с Бог било възстановено и поклонението и хвалението потекли от него. Той разбрал, че „жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце“ (Псалом 51:17). Хваление и поклонение към Бог не могат да дойдат от сърца, изпълнени с неизповядан грях.

Второто качество на истинското поклонение е, че се извършва „с истина“. Цялото поклонение е отклик на истината, а какво би могло да бъде по-добра мярка за истината от Божието Слово? Исус казал на Отца си: „Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17б). Псалом 119 казва: „Твоят закон е истина“ (стих 142б) и „Словото Ти е истина“ (стих 160a). За да се покланяме на Бог истински, трябва да разберем кой е Той и какво е направил, а единственото място, където Той напълно е разкрил Себе Си е в Библията. Поклонението е израз на хваление от дълбините на нашето сърце към Бог, който е разбираем чрез Словото си. Ако нямаме истината на Библията, не познаваме Бог и не можем истински да се покланяме.

Тъй като външните действия са вторични при християнското поклонение, няма правило относно това дали трябва да седим, стоим прави, падаме, бъдем тихи или да пеем хваления високо докато се покланяме заедно. Тези неща трябва да се решат въз основа на същността на паството. Най-важното нещо е, че се покланяме на Бог с дух (в нашите сърца) и с истина (в нашите умове).


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво е значението на християнското поклонение?