Въпрос
Какво е значението на думата благодат в Библията?
Отговор
Гръцката дума charis е многозначителна в Библията. Накратко тя може да се определи като "благодат", като "незаслужената Божия благосклонност". Терминът charis и темата за благодатта проникват в Новия завет по различни начини. Думата charis се среща приблизително 150 пъти, но най много се появява в писмата на апостол Павел.
Понякога благодатта се отнася до качеството и практическата демонстрация на благосклонност към някого. С нея се обозначават незаслужени действия на любов и състрадание, които произлизат от сърцето и волята на даряващия. В Лука 1:30 Мария намира благоволение (charis) у Бога. В Деяния 7:46 се казва, че Давид се е "радвал на Божието благоволение [charis]".
В някои случаи благодатта означава небесна благодат от Бога или от Господ Исус Христос, която приобщава вярващите към семейството на вярата и ги изпълва със сила. Благодат дава на апостолите успех в тяхната мисия: "И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях" (Деяния 4:33; срв. 14:26). В Деяния 6:8 благодат е благодатта и силата, която извира от Бога и изпълва Стефан, за да извърши "големи чудеса и знамения сред народа".
Може би най-важната употреба на благодат в Новия завет, често изразявана в израза "Божията благодат", се отнася до милосърдното действие на Бога в Исус Христос, чрез което човешките същества са спасени. В "Изследване на думите от гръцкия Нов завет" на Уъест тази специфично новозаветна употреба на благодатта (charis) се определя като "спонтанното действие на Бога, произлязло от безкрайната любов в Неговото сърце, в което Той слиза от Своя съдийски престол, за да поеме върху Себе Си вината и наказанието за човешкия грях, като по този начин удовлетворява Своята справедливост, поддържа Своето управление и прави възможно даряването на спасение на грешника, който го получава чрез вяра в Господ Исус Христос, станал за него Приношение за грях на Кръста" [т. 21, Eerdmans, 1997, стр. 138-139).
Благодатта посочва средствата за спасение, които само Бог предоставя: "Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци" (Тит 2:11). Божията спасителна благодат включва оправдание, освещение и прослава (Римляни 3:24; 2 Коринтяни 8:6-7; Евреи 2:9; 4:16). Варнава забелязва, че езичниците в сирийска Антиохия са получили спасителната Божия благодат (Деяния 11:23). По-късно Павел и Варнава насърчават християните в Писидийска Антиохия да продължат да приемат Божията спасителна благодат (Деяния 13:43). Павел използва термина благодат, когато заявява, че мисията на живота му е да свидетелства за "благата вест за Божията благодат" (Деяния 20:24). Благодат носи и идеята за укрепване на вярващите: "И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него" (Евреи 12:15; вж. също Яков 4:6 и 1 Петрово 5:5, 10, 12).
В Новия завет също се използват тези сродни гръцки думи: charizomai - "давам милостиво"; и charisma - "дар, който се дава милостиво". Например в 1 Коринтяни 12:4, 9, 28, 30 и 31 терминът дарба заема важно място в учението на Павел за духовните дарби. Павел подчертава, че даровете на Духа са дарове на Божията благодат. Тези духовни "дарби на благодатта" не се развиват чрез естествен талант, а вместо това са дарени на вярващите от Бога. В "Динамика на духовните дарби" Уилям Макрей определя духовната дарба като "божествено дарение на специална способност за служба на член на Христовото тяло" (Zondervan, 1976 г., стр. 18).
Благодатта (charis) е любезният и щедър дар на Бога към онези, които вярват в Него. Тя се проявява чрез Неговите действия на любов, милост, състрадание, жертва и спасение. Благодатта е въплътена в личността на Исус Христос (Йоан 1:14, 17). Божията благодат, проявена в Христос, ни дава възможност да получим незаслужените блага на Отец. Тези блага обогатяват живота ни и ни обединяват в тялото на Христос. Благодатта - Божията благословия за незаслужените - ни дава ново положение като Божии деца, членове на Неговото вечно семейство (Галатяни 4:4-6).
English
Какво е значението на думата благодат в Библията?
