Библейски ли е сесационизмът?



Въпрос: Библейски ли е сесационизмът?

Отговор:
Сесационизмът е виждането, че „чудотворните дарби“ на езиците и изцелението са престанали – че краят на апостолската ера способствал за прекратяването на чудесата, свързани с тази ера. Повечето сесационисти вярват, че докато Бог може и все още извършва чудеса днес, Светият Дух повече не използва отделните хора да извършва чудотворни знамения.

Библейската история показва, че чудеса са се случвали през различни периоди за специфичната цел за удостоверяване истинносттта на новото послание от Бог. На Мойсей му се даде възможност да извършва чудеса, за да удостовери истинността на своето служение пред Фараона (Изход 4:1-8). На Илия бяха дадени чудеса да удостовери верността на служението си пред Ахав (3 Царе 17:1; 18:24). На апостолите били дадени чудеса да удостоверят истинността на своето служение пред Израил (Деяния 4:10, 16).

Служението на Исус също било съпроводено от чудеса, които апостол Йоан нарича „знамения“ (Йоан 2:11). Смисълът на Йоан е, че чудесата били доказателства за автентичността на посланието на Исус.

След разпъването на кръст на Исус, докато била създавана Църквата и Новият Завет бил написван, апостолите демонстрилали „знамения“ като езици и силата да изцеляват. „Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите“ (1 Коринтяни 14:22, стих, който ясно казва, че дарбата никога не е била предназначена да поучава църквата).

Апостол Павел предсказал, че дарбата на езиците ще престане (1 Коринтяни 13:8). Ето шест доказателства, че тя вече е престанала:

1) Апостолите, чрез които дошли езиците, били уникални в историята на църквата. След като тяхното служение било завършено, необходимостта от знамения, които да удостоверяват истинността на служението им вече престанала да съществува.

2) Чудотворните дарби (или дарби на знамения) се споменават само в най-ранните послания като 1 Коринтяни. По-късните книги като Ефесяни и Римляни съдържат подробни пасажи за дарбите на Духа, но чудотворните дарби не се споменават, въпреки че Римляни наистина споменава дарбата на пророчеството. Гръцката дума, преведена „пророчество“, означава „говорене за бъдещето“ и не включва непременно предсказване на бъдещето.

3) Дарбата на езиците била знамение за невярващия Израил, че Божието спасение сега било възможно за други народи. Вижте 1 Коринтяни 14:21-22 и Исая 28:11-12.

4) Езиците били по-нисша дарба от пророчеството (проповядването). Проповядването на Божието Слово поучава вярващите, докато езиците не поучават. На вярващите се казва да търсят пророкуването преди говоренето на езици (1 Коринтяни 14:1-3).

5) Историята показва, че езиците наистина престанали. Езиците изобщо не са споменати от следапостолическите отци. Други автори като Юстин Мартир, Ориген, Хризостом и Августин смятали езиците за нещо, случило се само в най-ранните дни на Църквата.

6) Настоящите наблюдения потвърждават, че чудото на езиците е престанало. Ако днес дарбата още съществуваше, нямаше да има нужда мисионерите да посещават езикови школи. Мисионерите щяха да могат да пътуват до всяка страна и да говорят всеки език гладко, точно както апостолите са можели да говорят в Деяния 2. Що се отнася до чудотворната дарба на изцелението, виждаме в Писанието, че изцелението било свързано със служението на Исус и апостолите (Лука 9:1-2). И виждаме, че с наближаването на края на ерата на апостолите, изцелението, както и езиците, ставало все по-рядко. Апостол Павел, който възкресил Евтих (Деяния 20:9-12), не изцелил Епафродит (Филипяни 2:25-27), Трофим (2 Тимотей 4:20), Тимотей (1 Тимотей 5:23), или дори себе си (2 Коринтяни 12:7-9). Причините за „неуспехите да лекува“ на Павел са: 1) дарбата никога не е била предназначена да оздрави всеки християнин, а да удостовери истинността на апостолсвото; и 2) авторитетът на апостолите бил достатъчно доказан, което правело бъдещи чудеса излишни.

Изложените по-горе причини са доказателство за сесационизма. Според 1 Коринтяни 13:13-14:1 ние ще направим добре да „търсим любов“, най-голямата дарба от всички. Ако желаем дарби, трябва да желаем дарбата да проповядваме Божието слово, така че всички да бъдем поучавани.


Върнете се обратно на основната българска страница

Библейски ли е сесационизмът?