Книгата на пророк Захария



Автор: Захария 1:1 определя автора на Книгата на пророк Захария като пророк Захария.

Време на написване: Книгата на пророк Захария вероятно била написана в две първоначални части между 520 и 470 г.пр.Хр.

Цел на написване: ахария подчертава, че Бог е използвал пророците Си, за да поучава, предупреждава и поправя Своя народ. За жалост те отказвали да слушат. Техният грях навлякъл Божието наказание. Книгата също свидетелства, че дори пророчеството може да бъде изопачено. Историята показва, че през този период пророчеството изпаднало в немилост сред евреите, което довело до периода между двата Завета, когато нито един пророчески глас не говорел на Божия народ.

Ключови стихове: Захария 1:3
3 Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите: И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите;

Захария 7:13
13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;

Захария 9:9
9 Радвай се много синова дъщерьо; Възклицавай ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък и възседнал на осел, Да! На осле, рожба на ослица.

Захария 13:9
9 И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.

Кратко резюме: Книгата на пророк Захария учи, че спасението може да бъде постигнато от всички. Последната глава описва народи от всички краища на света да идват да почитат Бог, който желае всички хора да Го следват. Това не е доктрината на универсализма, т.е., че всички хора ще бъдат спасени поради Божията природа да спасява. По-скоро книгата учи, че Бог желае всички хора да Го почитат и приема онези, които го правят, независимо от техните национални или политически изяви, както при освобождаването на Юда и Ерусалим от техните политически врагове. Накрая Захария проповядва, че Бог е суверен над този свят, независимо че често изглежда обратното. Неговите видения за бъдещето показват, че Бог вижда всичко, което ще се случи. Описанията на Божията намеса в света учат, че окончателно Той ще доведе човешките събития до края, който Той избере. Той не изключва човешката свобода да следва Бог или да се бунтува, но държи хората отговорни за изборите, които правят. В последната глава дори природните сили откликват на Божия контрол.

Пророчества: Пророчествата за Исус Христос и месианската ера изобилстват в Захария. От обещанието, че Месия ще дойде и ще обитава сред нас (Захария 2:10-12; Матей 1:23) до символизма на Издънката и Камъка (Захария 3:8-9, 6:12-13; Исая 11:1; Лука 20:17-18) и до обещанието за Неговото Второ Пришествие, където тези, които са Го проболи, ще Го погледнат и ще плачат за него (Захария 12:10; Йоан 19:33-37), Христос е темата на Книгата на пророк Захария. Исус е Спасителят на Израил, извор, чиято кръв покрива греховете на всички, които идват при Него за спасение (Захария 13:1; 1 Йоан 1:7).

Практическо приложение: Бог очаква от нас днес искрено почитане и морален начин на живот. Примерът на Захария за разчупване на националния предразсъдък, ни напомня да намерим връзка с всички области на обществото ни. Трябва да разпространим Божията покана за спасение до хората от всеки национален произход, раса и култура. Спасението е единствено възможно чрез пролятата кръв на Исус Христос на кръста, който умрял на наше място, за да изкупи греха. Но ако отхвърлим тази жертва, няма друга жертва, чрез която можем да се помирим с Бог. Няма друго име под небето, от което хората са спасени (Деяния 4:12). Няма време за губене; днес е денят за спасение (2 Коринтяни 6:2).


Изследване на Стария завет

Книгата на пророк Захария