Книгата Рут



Автор: Авторът на книгата Рут не с специално споменат в нея. Традиционно се приема, че книгата Рут е написана от пророк Самуил.

Време на написване: Точната дата на написване на книгата Рут не е известна със сигурност. Въпреки това, преобладаващото мнение е, че е написана между 1011 и 931 г. пр. Хр.

Цел на написване: Книгата на Рут е написана към израилтяните. Тя учи, че истинската любов понякога може да изисква безкомпромисна жертва. Независимо от нашия жребий в живота, ние можем да живеем според Божите наредби. Истинските любов и милосърдие ще бъдат възнаградени. Бог щедро благославя онези, които се стремят да живеят в послушание. При такъв живот няма „нещастни случаи“ в Божия план. Бог простира Своята милост към милостивите.

Ключови стихове: Рут 1:16, „А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог.“

Рут 3:9, „Той каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; и така, простри дрехата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.“

Рут 4:17, „И съседките му дадоха име, като казаха: Син се роди на Ноемин. И го нарекоха Овид. Той е баща на Есей, бащата на Давид.“

Резюме: Действието в Книгата на Рут започва в езическата страна Моав, район североизточно от Мъртво море, но след това се премества във Витлеем. Тази истинска история се разиграва по време на мрачните дни на несполука и бунт на израилтяните, наречен периодът на съдиите. Гладът принуждава Елимелех и жена му, Ноемин, да напуснат своя дом в Израил и да се заселят в Моав. Елимелех умира и оставя Ноемин, и двамата им синове, които скоро след това вземат за жени две моавски момичета, Орфа и Рут. По-късно и двамата синове умират, и Ноемин остава сама с Орфа и Рут в една чужда страна. Орфа се връща при родителите си, но Рут е решена да остане заедно с Ноемин при завръщането ѝ във Витлеем. Тази история за любов и преданост разказва за последвалата женитба на Рут за богат човек на име Вооз, от когото тя ражда син, Овид, който става дядо на цар Давид и прародител на Исус. Поради покорството си, Рут има привилегията да влезе в родова линия на Христос.

Предобрази: Основна тема в Книгата Рут е тази на сродникът-изкупител. Вооз, роднина на Рут по линия на съпруга ѝ, действа според своя дълг, както е посочено в Мойсеевия закон, да откупи свой беден роднина от неговото или нейното затруднено положение (Левит 25:47–49). Този сценарий е повторен от Христос, Който откупва нас, духовно разорените, от робството на греха. Нашият небесен Отец изпрати Своя Син на кръста, за да можем ние да станем Божи чада, и братята и сестри на Христос. С това, че Той е наш Изкупител, ние ставаме Негови сродници.

Практическо приложение: Суверенитетът на нашия велик Бог се вижда ясно в историята на Рут. Той я ръководи при всяка нейна стъпка по пътя да стане Негово дете и да изпълни Неговия замисъл за нея, да стане прародител на Исус Христос (Матей 1:5). По същия начин, ние имаме увереност, че Бог има план за всеки от нас. Точно както Ноемин и Рут му се доверяват да се погрижи за тях, така трябва правим и ние.

В Рут виждаме пример за добродетелната жена от Притчи 31. Освен че е посветена на семейството си (Рут 1:15–18; Притчи 31:10–12) и предано зависима от Бога (Рут 2:12; Притчи 31:30), в Рут ние виждаме жена с благочестив език. Нейните думи са любезни, мили и изпълнени с уважение, както към Ноемин, така и към Вооз. Добродетелната жена в Притчи 31 „Отваря устата си с мъдрост и законът на езика ѝ е благ“ (ст. 26). Бихме търсили надлъж и нашир днес, за да намерим жена като Рут, достойна да ни служи като модел за подражание.


Изследване на Стария завет

Книгата Рут