Книга Римляни



Автор: Римляни 1:1 разкрива автора на книгата Римляни като апостол Павел. Римляни 16:22 свидетелства, че Павел е използвал името Тертий да предаде думите си.

Време на написване: Книгата Римляни вероятно била написана 56-58 г.н.е.

Цел на написване: Както с всичките послания на Павел до църквите, неговата цел с написването е била да провъзгласи славата на Господа Исус Христос като проповядва учението и поучава и насърчава вярващите, които ще получат писмото му. От особено значение за Павел били онези, за които било написано писмото – тези в Рим, които били „възлюбени от Бога и призовани светии“ (Римляни 1:7). Тъй като той самият бил римски гражданин, той имал особена страст към събранието на вярващите в Рим. Поради това, че дотогава той не бил посещавал църквата в Рим, това писмо служело също за представянето му пред тях.

Ключови стихове: Римляни 1:16
16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.

Римляни 3:9-11
9 Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

10 Както е писано: 11 Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

Римляни 3:21
21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

Римляни 3:23: 23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.

Римляни 5:8
8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че,когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

Римляни 6:23
23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Римляни 8:9
9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

Римляни 8:28: 28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

Римляни 8:37-39
37 Не; във всичко това отиваме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

Римляни 10:9-10
9 Защото, ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш;

10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява.

Римляни 12:1
1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Римляни 12:19
19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

Римляни 16:17
17 И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.

Кратко резюме: Павел се вълнувал за възможността най-сетне да може да служи в тази църква и всеки добре знаел този факт (Римляни 1:8-15). Писмото до римляните било написано от Коринт точно преди пътуването на Павел до Ерусалим, за да предаде помощите, които били дадени за бедните там. Той възнамерявал да отиде в Рим и после в Испания (Римляни 15:24), но плановете му били осуетени, когато бил арестуван в Ерусалим. Той щял накрая да отиде в Рим като затворник. Фива, която била член на църквата в Кенхрея до Коринт (Римляни 16:1), най-вероятно е занесла писмото до Рим.

Книгата Римляни е главно доктринален труд и може да бъде разделена на четири дяла: необходимата правда, 1:18–3:20; осигурената правда, 3:21–8:39; доказаната правда, 9:1–11:36; правдата на практика, 12:1–15:13. Основната тема на това писмо е разбира се очевидна – правдата. Воден от Святия Дух, Павел осъжда всички хора за тяхната греховност. Той изразява желанието си да проповядва истината на Божието Слово на римляните. Той се надявал да получи увереност, че те стоят на правия път. Той силно изтъква, че той не се срамува от благовестието (Римляни 1:16), защото това е силата, чрез която всеки е спасен.

Книгата Римляни ни разказва за Бог, кой е Той и какво е направил. Разказва ни за Исус Христос, какво е постигнала Неговата свърт. Разказва ни за нас, какво бихме били без Христос и кои сме след като сме се доверили на Христос. Павел посочва, че Бог не изисква хората да изправят живота си преди идването на Христос. Докато още сме били грешници, Христос е умрял на кръста за нашите грехове.

Препратки: Павел използва няколко старозаветни личности и събития като илюстрации на величествените истини в книгата Римляни. Авраам вярвал и правдата му се вмени посредством неговата вяра, а не чрез дела (Римляни 4:1-5). В Римляни 4:6-9, Павел споменава Давид, който преповтаря същата истина: “Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити; Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях." Павел използва Адам да обясни на римляните учението за наследения грях и той използва историята на Сара и Исаак, обещаното дете, да илюстрира принципа на християните като децата на обещанието за божествената милост на Бог чрез Христос. В глави 9–11, Павел разказва историята на народа на Израил и обявява, че Бог не отхвърлил напълно и окончателно Израил (Римляни 11:11-12), но ги е оставил да се „спъват“ само докато всички езичници бъдат доведени до спасение.

Практическо приложение: Книгата Римляни изяснява, че няма нищо, което можем да направим да спасим себе си. Всяко „добро“ дело, което някога сме направили, е като мръсен парцал пред Бог. Толкова сме мъртви в нашите прегрешения и грехове, че само благодатта и милостта на Бог могат да ни спасят. Бог е изразил тази благодат и милост чрез изпращането на Своя Син, Исус Христос, да умре на кръста вместо нас. Когато обърнем живота си към Христос, вече не сме контролирани от нашата греховна природа, а сме контролирани от Духа. Ако направим изповед, че Исус е Господ и повярваме, че Той е възкръснал от мъртвите, сме спасени и отново родени. Нуждаем се да живеем живота си, отдаден на Бог, като жива жертва за Него. Преклонението пред Бог, който ни е спасил, трябва да бъде нашето най-висше желание. Сигурно най-доброто приложение на Римляни ще бъде да прилагаме Римляни 1:16 и да не се срамуваме от благовестието. Вместо това, нека всички бъдем верни в провъзгласяването му!


Изследване на Новия завет

Книга Римляни