Книгата Псалми



Автор: Кратките уводни описания в Псалмите посочват Давид като автор в 73 от случаите. Личността и характерът на Давид са отпечатани ясно в много от тези псалми. Макар да е ясно, че Давид е написал много от псалмите, той определено не е авторът на целия сборник. Два от псалмите (72 и 127) се приписват на Соломон, сина и наследника на Давид. Псалм 90 е една молитва на Мойсей. Група от други 12 псалма (50 и 73–83) принадлежат на семейството на Асаф. Синовете на Корей са написали 11 от псалмите (42, 44–49, 84–85,87–88). Псалм 88 се приписва на Еман, а 89 – на Етан и Езрахит. С изключение на Соломон и Мойсей, всички тези допълнителни автори са свещеници от левитите, които са отговаряли за музиката за поклонение в светилището по време на царуването на Давид. Петдесет от псалмите нямат обозначен автор.

Време на написване: Внимателно изследване на въпроса за авторството както и на съдържанието на самите псалми, разкриват, че те обхващат период от много столетия. Най-старият псалм в сборника е вероятно молитвата на Мойсей (90) – размисъл за човешката преходност, сравнена с вечността на Бога. Последният написан псалм е вероятно 137 – песен на жалеене, очевидно написана в дните когато евреите са били в плен на вавилонците, от около 586 до 538 г. пр. Хр.

Става ясно, че 150-те псалма са написани от много различни хора през период от хиляда години от историята на Израил. Те би трябвало да са подредени и събрани в днешния им вид от някой неизвестен редактор малко след плена, който завършва около 537 г. пр. Хр.

Цел на написване: Книгата Псалми е най-дългата книга в Библията, съдържаща 150 отделни псалма. Тя също така е и една от най-разнородните, защото в Псалмите са засегнати въпроси като Бог и Неговото творение, война, поклонение, мъдрост, грях и зло, съд, справедливост и идването на Месията.

Ключови стихове: Псалми 19:1 „Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му.“

Псалми 22:16–19, „Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.“

Псалми 23:1, „Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда.“

Псалми 29:1–2, „Отдайте на Господа, вие, синове на силите, отдайте на Господа слава и могъщество. Отдайте на Господа дължимата на името Му слава; поклонете се на Господа в свята премяна.“

Псалми 51:10, „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“

Псалми 119:1–2, „Блажени онези, които са правдиви в пътя, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят заповедите Му и Го търсят от все сърце.“

Резюме: Книгата Псалми е сборник от молитви, поезия и химни, които насочват мислите на поклонниците към Бога в хваление и поклонение. Части от тази книга са били използвани като наръчник от химни в богослуженията в Древен Израил. Музикалното наследство на Псалмите личи от заглавието на книгата. То идва от гръцка дума, която означава „песен, изпълнявана под инструментален съпровод“.

Предобрази: Божият промисъл за Спасител на Неговия народ е повтаряща се тема в Псалмите. Пророчески образи на Месията се виждат в множество псалми. Псалм 2:1–12 обрисува триумфа на Месията и Неговото царство. Псалм 16:8–11 предвещава Неговата смърт и възкресение. Псалм 22 ни показва страдащия Спасител на кръста и предава подробни пророчества за разпятието, всяко едно от които се изпълнява съвършено точно. Славата на Месията и на Неговата невяста са разкрити в Псалм 45:6–7, докато Псалми 72:6–17, 89:3–37, 110:1–7 и 132:12–18 представят славата и всеобхватността на Неговото царуване.

Практическо приложение: Един от резултатите от изпълването с Духа или с Христовото слово е пеенето. Псалмите са „песнарката“ на ранната църква, която отразява новата истина в Христос.

Бог е същият Господ във всички Псалми, но ние Му отговаряме по различни начини според конкретните обстоятелства в живота ни. На какъв чудесен Бог се покланяме – заявява псалмистът – Бог, Който е извисен и издигнат отвъд човешкия ни опит, но също така Бог, Който е достатъчно близо за да бъде пипнат и Който върви редом до нас в житейския ни път.

Можем да поставим всички свои чувства пред Бога – независимо колко отрицателни или изпълнени с недоволство могат да бъдат те – и можем да бъдем сигурни, че Той ще ни чуе и разбере. Псалмистът ни учи, че възможно най-дълбоката молитва е викът за помощ тогава, когато се намираме завладени от житейски проблеми.


Изследване на Стария завет

Книгата Псалми