Книгата Притчи



Автор: Основният автор на Притчи е Соломон. Името му се среща в 1:1, 10:1 и 25:1. Можем също да предположим, че Соломон е събирал и редактирал някои притчи, различни от своите собствени, понеже в Еклисиаст 12:9 се казва: „И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше народа на знание; а най-вече слушаше, проучваше и събираше много притчи.“ Действително, еврейското заглавие Mishle Shelomoh се превежда „Притчи Соломонови“.

Време на написване: Книгата Притчи Соломонови е написана около 900 г. пр. Хр. По време на неговото царуване нацията на Израил достига връхна точка в духовно, политическо, културно и икономическо отношение. Репутацията на Израил се издига заедно с тази на цар Соломон. Чуждестранни велможи от всички краища на познатия свят изминават големи разстояния, за да слушат мъдростта на царя (3 Царе 4:34).

Цел на написване: Знанието не е нищо повече от събиране на сурови факти, но мъдростта е способността да се видят хората, събитията и обстоятелствата по начина, по който ги вижда Бог. В книгата Притчи Соломон разкрива Божия ум както в изтънчени и възвишени въпроси, така и в обикновени и ежедневни ситуации. Изглежда, няма тема, която да е убегнала от вниманието на цар Соломон. Сред темите покрити в този богат сборник от мъдри пословици са въпроси, отнасящи се до лично поведение, сексуални взаимоотношения, бизнес, благосъстояние, благотворителност, амбиция, дисциплина, дълг, възпитание на децата, изграждане на характера, алкохол, политика, отмъщение и благочестие и др.

Ключови стихове: Притчи 1:5, „да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и да достигне разумният здрави съвети.“

Притчи 1:7, „Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.“

Притчи 4:5, „Придобий мъдрост, придобий разум; не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.“

Притчи 8:13–14, „Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста. В мен е съветът и здравомислието; аз съм разум; в мен е силата.“

Резюме: Малко трудно е да се направи резюме на книгата Притчи, защото за разлика от други книги в Писанията, в нея няма определен сюжет или история, съответно, няма главни действащи лица. Централно място в книгата заема мъдростта – великата божествена мъдрост, която предхожда история, народи и култури. Дори един повърхностен прочит на тази великолепна съкровищница разкрива, че съдържателните пословици на цар Соломон са така уместни днес както са били и преди близо три хиляди години.

Предобрази: Темата за мъдростта и за необходимостта ѝ в живота ни е се изпълнява в Христос. В Притчи непрестанно сме призовавани да търсим мъдрост, да придобиваме мъдрост и да разбираме мъдростта. Книгата Притчи също ни казва, и повтаря, че страхът от Господа е начало на мъдростта (1:7; 9:10). Нашият страх от праведния гняв на Бога и от Неговото правосъдие ни води при Христос, Който е въплъщение на Божията мъдрост изявена в славния Му план да изкуплението на човечеството. В Христос „в когото са скрити всички съкровища на мъдростта и познанието“ (Колосяни 2:3), намираме отговора на своето търсене на мъдрост, лек за страха от Бога и „праведност, освещение и изкупление“, от които отчаяно се нуждаем (1 Коринтяни 1:30). Мъдростта, която се намира единствено в Христос е противоположна на глупостта на света, която ни насърчава да сме мъдри в собствените си очи. Но от Притчи също разбираме, че пътят на света не е Божият път (Притчи 3:7) и че той води единствено към смъртта (Притчи 14:12; 16:25).

Практическо приложение: Тази книга е безспорно практична, защото в нейните тридесет и една глави се намират здрави и разумни отговори на всякакви заплетени ситуации. Със сигурност книгата Притчи е най-великата книга от вида „Как да...“ писана някога и тези, които са благоразумни да вземат присърце уроците на Соломон много скоро ще открият, че имат благочестие, благоденствие и удовлетвореност на свое разположение.

Повтарящото се обещание в книгата Притчи е, че тези, които избират мъдростта и следват Бога ще бъдат благословени по различни начини: с дълъг живот (9:11); благоденствие (2:20–22); радост (3:13–18) и добродетелта на Бога (12:21). От друга страна, тези, които Го отхвърлят, получават срам и смърт (3:35; 10:21). Отхвърлянето на Бога означава да изберем безумието пред Бога и да останем отделени от Бога, Неговото слово, Неговата мъдрост и Неговите благословения.


Изследване на Стария завет

Книгата Притчи