Книга Филимон



Автор: Авторът на книга Филимон бил апостол Павел (Филимон 1:1).

Време на написване: Книга Филимон била написана приблизително през 60 г.н.е.

Цел на написване: Писмото до Филимон е най-краткото от всички Павлови писания и се отнася до практикуването на робството. Писмото предполага, че Павел бил в затвора по време на неговото написване. Филимон бил робовладелец, който също давал подслон на църквата в дома си. По време на служението на Павел в Ефес Филимон вероятно е пътувал до града, чул е проповядването на Павел и е станал християнин. Робът Онисим ограбил господаря си, Филимон, и избягал като се отправил към Рим и към Павел. Онисим все още бил притежание на Филимон и Павел писал с цел да улесни пътя на връщането му при неговия господар. Чрез свидетелството на Павел пред него Онисим бил станал християнин (Филимон 10) и Павел искал Филимон да приеме Онисим като брат в Христа, а не просто като роб.

Ключови стихове: Филимон 6:
6 Молитствувам щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за слава на Христа.

Филимон 16:
не вече като слуга, но повече от слуга, като брат,особенно възлюблен на мене, а колкото повече на тебе, и по плът и в Господа!

Филимон 18:
И ако те е в нещо неоправдал, или ти дължи нещо, мини това на моя сметка.

Кратко резюме: Павел бил предупредил робовладелците, че те са отговорни към своите роби и показал робите като отговорни морални същества, които трябвало да се страхуват от Бога. Във Филимон Павел не заклеймил робството, но представил Онисим като християнски брат, а не като роб. Когато собственикът може да се отнесе към роба като брат, робът е достигнал положение, при което правното значение на думата роб е безсмислено. Ранната църква не атакувала робството пряко, но поставила основите на ново взаимоотношение между собственика и роба. Павел се опитал да обедини Филимон и Онисим с християнската любов, така че освобождението да стане необходимо. Само след като бъде изложена на светлината на благовестието, институцията на робството може да умре.

Препратки: Вероятно никъде в Новия завет не е толкова красиво изобразено разграничението между закона и благодатта. Както римското право, така и Мойсеевият старозаветен закон давали право на Филимон да накаже роба беглец, който бил считан за собственост. Но заветът на благодатта чрез Господ Исус позволявал и господарят, и робът да бъдат в общение на любов на равна основа в тялото Христово.

Практическо приложение: Работодатели, политически лидери, корпоративни мениджъри и родители могат да следват духа на поучението на Павел като се отнасят с християнските служители, колеги и членове на семейството като с членове на Тялото Христово. Християните в съвременното общество не трябва да гледат на помощниците като на трамплин за помагането им да постигнат амбициите си, а като на християнски братя и сестри, които трябва да получават милостиво отношение. В допълнение, всички християнски лидери трябва да приемат, че Бог ги държи отговорни за отношението към онези, които работят за тях, независимо дали помощниците са християни или не. Те трябва накрая да отговарят пред Бог за своите действия (Колосяни 4:1).


Изследване на Новия завет

Книга Филимон