Книгата на пророк Михей



Автор: Пророк Михей бил авторът на книгата на пророк Михей (Михей 1:1).

Дата на написване: Книгата на пророк Михей вероятно била написана между 735 и 700 г.пр.Хр.

Цел на написването: Посланието на Книгата на пророк Михей е сложна смесица от осъждане и надежда. От една страна, пророчествата съобщават наказание над Израил за обществените злини, корумпираното водачество и идолопоклонството. Това наказание се очаквало да достигне кулминацията си в разрушаването на Самария и Ерусалим. От друга страна, книгата обявява не само възстановяването на народа, а преобразяването и възвеличаването на Израил и Ерусалим. Посланията за надежда и гибел не са непременно противоречиви, тъй като възстановяването и преобразяването се случват само след наказанието.

Ключови стихове: Михей 1:2 Слушайте, всички племена, И ти, земльо, и всичко що има в тебе; И нека бъде Господ Иеова свидетел против вас, Господ из светия Си храм.

Михей Micah 5:2 А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.

Михей 6:8 Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?

Михей 7:18-19 Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението Но останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно да показва милост. Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

Кратко резюме: Пророкът заклеймява управниците, свещенослужителите и пророците на Израил, които експлоатират и водят погрешно народа. Поради техните дела Ерусалим ще бъде разрушен. Пророк Михей обявява избавлението на хората, които ще отидат от Ерусалим във Вавилон, и завършва с призив към Ерусалим да разруши народите, които са се съюзили срещу него. Идеалният владетел ще дойде от Витлеем да защити народа и пророкът обявява тържествуването на остатъка от Яков и предвижда деня, когато Яхве ще очисти народа от идолопоклонство и уповаване на военната мощ. Пророкът дава силно и сбито разяснение за изискването на Яхве за правда и вярност и обявява осъждане на тези, които са последвали пътя на Амрий и Ахав. Книгата завършва с пророческа литургия, съдържаща елементи на оплакване. Израил признава греха си и получава уверение за избавление чрез могъщите дела на Яхве.

Пророчества: Михей 5:2 е Месианско пророчество, цитирано от влъхвите, които търсели царя, роден във Витлеем (Матей 2:6). Понеже тези царе от изток били запознати с еврейските свещени книги, те знаели, че от селцето Витлеем ще излезе Принца на Мира, Светлината на света. Посланието на Михей за греха, покаянието и възстановяването намира своето крайно изпълнение в Исус Христос, който е изкупление за нашите грехове (Римляни 3:24-25) и единственият път към Бог (Йоан 14:6).

Практическо приложение: Бог ни дава предупреждения, за да не трябва да изпитаме Неговия гняв. Наказанието е сигурно, ако не се зачетат Неговите предупреждения и ако Неговото обезпечаване срещу греха в лицето на жертвата на Неговия син е отхвърлено. За вярващия в Христос Бог ще ни дисциплинира – не от омраза, а защото Той ни обича. Той знае, че грехът разрушава и Той иска ние да сме цели. Целостта, която е обещанието за възстановяване, очаква онези, които останат послушни на Него.


Изследване на Стария завет

Книгата на пророк Михей