Евангелието според Марко



Автор: Въпреки че Евангелието според Марко не назовава своя автор, имаме единодушното свидетелство на отците на ранната църква, че авторът бил Марко. Той бил сподвижник на апостол Петър и очевидно негов духовен син (1 Петър 5:13). От Петър той получавал информация от първа ръка за събитията и ученията на Господ и съхранил тази информация в писмена форма.

Всеобщо е съгласието, че Марко е Йоан Марк от Новия Завет (Деяния 12:12). Майка му била богата и изтъкната християнка в ерусалимската църква и вероятно църквата се събирала в дома й. Марко се присъединил към Павел и Варнава при тяхното първо мисионерско пътуване, но не и при второто поради силно несъгласие между двамата мъже (Деяния 15:37-38). Обаче, в края на живота си Павел го повикал при себе си (2 Тимотей 4:11).

Време на написване: Евангелието според Марко вероятно било една от първите написани книги на Новия Завет, вероятно през 57-59 г.н.е.

Цел на написване: Докато Матей е написан първоначално за неговите другари евреи, евангелието на Марко изглежда е било предназначено за римските вярващи, особено неевреи. Марко писал като пастор на християни, които преди това са чували и повярвали на Евангелието (Римляни 1:8). Той желаел те да имат биографичен разказ за Исус Христос като Господен Слуга и Спасител на света, за да засили тяхната вяра пред лицето на сурово преследване и да ги учи какво означава да бъдат Негови ученици.

Ключови стихове: Марко 1:11:
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.

Марко 1:17:
17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз, ще ви направя да станете ловци на човеци.

Марко 10:14-15:
14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

Марко 10:45:
45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Марко 12:33:
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

Марко 16:6:
6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.

Марко 16:15:
15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

Кратко резюме: Това евангелие е уникално, защото повече подчертава действията на Исус отколкото Неговото учение. То е просто написано като бързо се придвижва от един епизод от живота на Христос към друг. То не започва с родословието както е в Матей, тъй като неевреите не биха се интересували от Неговото родословие. След въвеждането на Исус при Неговото кръщение Исус започва Своето публично служение в Галилея и призовава първите четири от Своите дванадесет ученика. Това, което следва, е разказ за живота, смъртта и възкресението на Исус.

Разкъзът на Марко не е само сборник от истории, а повествование, написано, за да разкрие, че Исус е Месията, не само за евреите, но също и за неевреите. С динамична изповед учениците, водени от Петър, признали вярата си в Него (Марко 8:29-30), въпреки че не успели напълно да разберат Неговото Месианство чак до Неговото възкресение.

Докато следваме пътуванията Му през Галилея, околните области и после в Юдея, разбираме какъв бърз ход е наложил Той. Той докоснал живота на много хора, но оставил незаличима следа върху Своите ученици. При преображението (Марко 9:1-9), Той разкрил на трима от тях предварително картината за Своето бъдещо завръщане в сила и величие и отново на тях им било разкрито кой бил Той.

Обаче, в дните, водещи към Неговото окончателно пътуване към Ерусалим, ги виждаме объркани, уплашени и съмняващи се. При залавянето на Исус Той стоял сам след тяхното бяство. През следващите часове на изпитания на подигравки Исус смело обявил, че Той е Христос, Синът на Благословения, и че ще бъде триумфиращ при Своето завръщане (Марко 14:61-62). Повечето от учениците Му не са били свидетели на кулминационните събития около разпъването на кръстта, смъртта, погребението и възкресението. Но няколко верни жени станали свидетели на Неговите страсти. След съботата, рано сутринта на първия ден от седмицата те отишли при гроба с погребални благоуханни масла. Когато видели, че камъкът бил претърколен, те влезли в гроба. Това, което видели, не било тялото на Исус, а ангел, облечен в бяло. Радостната вест, която получили, била „Той възкръсна!“. Жените били първите мисионери като разпространили добрата вест за Неговото възкресение. Същото послание било предавано из света през следващите векове чак до нас днес.

Препратки: Тъй като аудиторията на Марко били неевреите, той не цитирал толкова често СТария Завет като Матей, който пишел първоначално за евреите. Той не започнал с родословие, което да свърже Исус с еврейските патриарси, а започнал вместо това с Неговото кръщение, началото на Неговото ранно служение. Но дори тук Марко цитира от Стария Завет пророчество за пратеника – Йоан Кръстител, който ще призове хората да „подготвят пътя за Господа“ (Марко 1:3; Исая 40:3) докато чакат идването на техния Месия.

Исус препраща към Стария Завет в няколко пасажа от Марко. В Марко 7:6, Исус укорява фарисеите за тяхното повърхностно почитане на Бог с устните си докато сърцата им са далеч от Него и препраща към техния собствен пророк Исая, за да ги осъди за тяхното коравосърдечие (Исая 29:13). Исус препраща към друго старозаветно пророчество, което трябвало да се сбъдне тази същата нощ, докато учениците са разпръснати като овце без пастир, когато Исус ще бъде заловен и изпратен на смърт (Марко 14:27; Захария 13:7). Той се обърнал отново към Исая, когато прочистил Храма от сарафите (Марко 11:15-17; Исая 56:7; Еремия 7:11) и към псалмите, когато обяснявал, че Той е основният крайъгълен камък на нашата вяра и на Църквата (Марко 12:10-11; Псалм 118:22-23).

Практическо приложение: Марко представя Исус като страдащия Божи Слуга (Марко 10:45) и като Онзи, който е дошъл да служи и да се пожертва за нас, отчасти, за да ни вдъхнови да сторим същото. Ние следва да служим както Той е направил, със същата величина на смиреност и отдаденост на службата на другите. Исус ни призовава да си спомним, че за да бъдем големи в царството Божие, трябва да бъдем слуги на всички (Марко 10:44). Саможертвата трябва да надмине нуждата ни за признание или награда, точно както Исус желаеше да се унижи като постави живота Си за овцете.


Изследване на Новия завет

Евангелието според Марко