Книга Плач Еремиев



Автор: Книга Плач Еремиев не определя ясно своя автор. Традиционно се приема, че Пророк Еремия е написал Плач Еремиев. Това становище твърде вероятно да е вярно като се вземе предвид, че авторът е свидетел на разрушаването на Ерусалим от вавилонците. Еремия отговаря на това определение (2 Летописи 35:25; 36:21-22).

Време на написване: Книгата Плач Еремиев вероятно е написана между 586 и 575 г.пр.Хр., по време или след падането на Ерусалим.

Цел на написването: В резултат на продължаващото без покаяние идолопоклоничество на Юда Бог позволил на вавилонците да обсадат, плячкосат, изгорят и разрушат град Ерусалим. Соломоновият храм, който е просъществувал в продължение на около 400 години, бил изгорен до основи. Пророк Еремия, свидетел на тези събития, написал Книгата Плач Еремиев като оплакване за случилото се с Юда и Ерусалим.

Ключови стихове: Плач Еремиев 2:17, „ГОСПОД извърши, каквото беше решил; изпълни дадената дума, която беше определил от древните дни. Срина, без да пожали, развесели над теб врага, издигна рога на противниците ти.“

Плач Еремиев 3:22-23, „Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват. Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.“

Плач Еремиев 5:19-22, „Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение. Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време? Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди. Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?“

Кратко резюме: Книгата Плач Еремиев е разделена на пет глави. Всяка глава представлява отделна поема. В еврейския оригинал стиховете са в акростих, всеки стих започва с последваща буква от еврейската азбука. В Книга Плач Еремиев Пророк Еремия разбира, че вавилонците са Божието оръдие за нанасянето на наказание върху Ерусалим (Плач Еремиев 1:12-15; 2:1-8; 4:11). Плачът разяснява, че грехът и непокорството са причините за изливането на Божия гняв (1:8-9; 4:13; 5:16). Оплакването е подходящо във времена на беди, но то трябва бързо да даде път на покаяние (Плач Еремиев 3:40-42; 5:21-22).

Пророчества: Еремия е известен като „плачещият пророк“ поради неговата дълбока и всеотдайна страст към народа си и техния град (Плач Еремиев 3:48-49). Същата скръб за греховете на хората и тяхното отхвърляне на Бог е изразена от Исус докато наближава Ерусалим и вижда в бъдещето неговото разрушаване в ръцете на римляните (Лука 19:41-44). Поради отхвърлянето от евреите на техния Месия Бог използва римската обсада да накаже Своя народ. Но Бог не се радва като трябва да накаже Своите деца и неговата жертва на Исус Христос като изкупление за греховете показва Неговото голямо състрадание към Собствения Му народ. Един ден благодарение на Христос Бог ще изтрие всички сълзи (Откровение 7:17).

Практическо приложение: Дори когато наказва сурово, Бог е Бог на надеждата (Плач Еремиев 3:24-25). Няма значение колко много сме се отдалечили от Него, ние имаме надеждата, че можем да се върнем към Него и да го открием състрадателен и опрощаващ (1 Йоан 1:9). Нашият бог е любящ Бог (Плач Еремиев 3:22) и поради Неговата голяма любов и състрадание Той изпрати Своя син, така че да не погинем за нашите грехове, а да живеем вечно с Него (Йоан 3:16). Верността на бог (Плач Еремиев 3:23) и спасението (Плач Еремиев 3:26) са характеристиките, които ни дават надежда и спокойствие. Той не е незаинтересован, непостоянен бог, а Бог, който ще спаси всички, които се обърнат към Него, признаят, че не могат да направят нищо, за да спечелят Неговата благосклонност, а се обърнат към милостта на Господ, така че да не бъдем унищожени (Плач Еремиев 3:22).


Изследване на Стария завет

Книга Плач Еремиев