Евангелието според Йоан



Автор: Йоан 21:20-24 описва автора като „ученикът, когото Исус любеше“ и поради исторически и вътрешни причини се разбира, че това трябва да е апостол Йоан, един от синовете на Зеведей (Лука 5:10).

Време на написване: Откриването на някои папиросови фрагменти, датирани около 135 г.н.е., означава, че книгата трябва да е била написана, преписана и разпространявана преди това. А докато някои мислят, че е била написана преди да бъде разрушен Ерусалим (70 г.н.е.), по-приемливото време за написването й е 85-90 г.н.е.

Цел на написване: Йоан 20:31 цитира целта както следва: „А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.“ За разлика от трите синоптични евангелия, целта на Йоан не е да представи в хронологичен порядък разказ за живота на Христос, а да представи Неговата божественост. Йоан не само се стремял да утвърди вярата на вярващите от второ поколение, а също и да доведе до вярата други, но и да поправи разпространяващо се фалшиво учение. Йоан подчертава, че Исус Христос е „Божият син“, изцяло Бог и изцяло човек, противно на онази фалшива доктрина, която виждала „Духа Христос“ като дошъл върху човешкия Исус при Неговото кръщение и напуснал го при разпъването на кръста.

Ключови стихове: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.... И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина." (Йоан 1:1,14).

"На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!" (Йоан 1:29).

"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).

"Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил." (Йоан 6:29).

"Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно." (Йоан 10:10).

"И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми." (Йоан 10:28).

"Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?"( Йоан 11:25-26).

"По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си." (Йоан 13:35).

"Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." (Йоан 14:6).

"Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?" (Йоан 14:9).

"Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина." (Йоан 17:17).

"А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух." (Йоан 19:30).

"Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали." (Йоан 20:29).

Кратко резюме: Евангелието на Йоан избира само седем чудеса като знаци, които да покажат божествеността на Христос и да илюстрпират служението Му. Някои от тези знаци и истории се откриват само при Йоан. Неговото евангелие е най- теологичното от четирите евангелия и често дава причината зад събитията, споменати в другите евангелия. Той споделя много за приближаващото служение на Светия Дух след Неговото възнесение. Има някои думи или фрази, които Йоан често използва да покаже повтарящите се теми в своето евангелие: вярвам, свидетел, Утешител, живот-смърт, светлина-тъмнина, аз съм… (както при Исус е „Аз Съм“) и любов.

Евангелието на Йоан въвежда Христос не от Неговото раждане, а от „началото“ като „Словото“ (Логос), което като Божественост е включено във всеки аспект на творението (1:1-3) и който по-късно става плът (1:14), за да може да отнеме греховете ни като неопетненото, жертвено Агне (Йоан 1:29). Йоан избира духовните разговори, които показват, че Исус е Месията (4:26) и да покаже как всеки е спасен чрез Неговата смърт на кръста, дадена вместо другите да умрат (3:14-16). Той непрекъснато се гневи на еврейските водачи като ги укорява (2:13-16); изцелението в събота и приписваните характеристики, принадлежащи на Бога (5:18; 8:56-59; 9:6,16; 10:33). Исус подготвя учениците си за приближаващата Му смърт и за тяхното служение след Неговото възкресение и възнесение (Йоан 14-17). След това с желание умира на кръста на наше място (10:15-18), плащайки нашия дълг за греховете ни изцяло (19:30), така че всеки, който вярва в Него като Спасител от греха, да бъде спасен (Йоан 3:14-16). След това Той възкръсва от мъртвите, убеждавйки дори най-скептичните от учениците Си, че Той е Бог и Господар (20:24-29).

Препратки: Изобразяването от Йоан на Исус като Бог на Стария Завет е най-силно подчертано в седемте „Аз Съм“ твърдения на Исус. Той е „Хляба на живота“ (Йоан 6:35), осигурен от Бог да нахрани душите на Своя народ, както Той осигури манна небесна да нахрани израилтяните в пустинята (Изход 16:11-36). Исус е „Светлината на света“ (Йоан 8:12), същата Светлина, която Бог обеща на Своя народ в Стария Завет (Исая 30:26, 60:19-22) и която ще намери своята кулминация в новия Ерусалим, когато Агнето Исус ще бъде неговата Светлина (Откровение 21:23). Две от твърденията „Аз Съм“ се отнасят до Исус и като „Добрия Пастир“, и като „Врата за овцете“. Ето ги ясните препратки към Исус като Бога на Стария Завет, Пастиря на Израил (Псалм 23:1, 80:1; Еремия 31:10; Езекил 34:23) и като единствената Врата към паството, единственият път за спасение.

Евреите вярвали във възкресението и всъщност използвали доктрината, за да се опитат да вкарат Исус в изказването на твърдения, които могат да използват срещу Него. Но Неговото твърдение в гроба на Лазар „аз съм възкресението и живота“ (Йоан 11:25) трябва да ги е поразило. Той твърдял, че е причината за възкресението и притежателят на властта над живота и смъртта. Никой освен Самия Бог не можел да твърди подобно нещо. По същия начин неговото твърдение, че е „пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6), Го свързвало безпогрешно със Стария Завет. Той е „Пътят на Светостта“, предсказан в Исая 35:8; Той създал Града на Истината на Захария 8:3, когато Той, който е самата „истина“, бил в Ерусалим и истините на Евангелието били проповядвани там от него и Неговите апостоли; и като „Животът“ той потвърждава Своята божественост, Творецът на живота, жив Бог (Йоан 1:1-3). Накрая, като „истинската Лоза“ (Йоан 15:1, 5) Исус идентифицира Себе си с народа на Израил, които са наречени Господното лозе в много старозаветни пасажи. Като истинската Лоза на лозето на Израил Той изобразява Себе си като Господа на „истинския Израил“ – всички онези, които ще дойдат при Него с вяра, защото „…не всички, които са от Израил, са Израил“ (Римляни 9:6).

Практическо приложение: Евангелието на Йоан продължава да изпълнява целта си да съдържа много полезна информация за евангелизаторството (Йоан 3:16 е вероятно най-известния стих, дори ако не правилно разбиран от мнозина) и често е използван в евангелизаторските библейски изучавания. От записаните срещи между Исус и Никодим и жената на кладенеца (глави 3-4) можем да научим много от примера на Исус за лично евангелизаторство. Неговите успокояващи думи към учениците Му преди смъртта Му (14:1-6,16, 16:33) са все още голяма утеха, когато смъртта призовава нашите възлюбени в Христа, тъй като Негова е „върховната свещеническа молитва“ за вярващи в глава 17. Учението на Йоан за божествеността на Христос (1:1-3,14; 5:22-23; 8:58; 14:8-9; 20:28, т.н.) е много полезно при отсяването на фалшивите учения на някои култове, които разглеждат Исус като по-малко от цялостен Бог.


Изследване на Новия завет

Евангелието според Йоан