Книгата Йов



Автор: Авторът на книгата Йов не е специално назован в нея. Най-вероятните кандидати за това са Йов, Елиу, Мойсей и Соломон.

Време на написване: Датирането на книгата Йов зависи от това кой е нейният автор. Ако това е Мойсей, датата на написването ѝ би била около 1440 г. пр. Хр. Ако авторът ѝ е Соломон, датата на написването ѝ би била около 950 г. пр. Хр. Не знаем кога е написана книгата, защото не знаем със сигурност кой е нейният автор.

Цел на написване: Книгата Йов ни помага да разберем следните неща: Сатана не може да ни причини финансови или физически опустошения без позволението на Бога. Бог има контрол над това какво Сатана може или не може да извърши. Отвъд човешките ни способности е да проумеем въпросите „Защо?“, стоящи зад страданията в света. Неправедните ще получат своята справедлива присъда. Не винаги можем да приписваме страданията си на греха и на начина ни на живот. Понякога в живота ни може да бъде допуснато страдание с цел на очистване, изпитание, поука или укрепване на душата. Бог остава достатъчен, Той заслужава и изисква нашата любов и хвала при всякакви обстоятелства.

Ключови стихове: Йов 1:1, „Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога, и странеше от злото.“

Йов 1:21, „Гол излязох от утробата на майка си; гол и ще се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“

Йов 38:1–2, „Тогава Господ отговори на Йов из бурята и каза: Кой е тогава този, който помрачава Моя промисъл с неразумни думи?“

Йов 42:5–6, „Слушал бях за Тебе само с ухото си, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

Резюме: Книгата започва със сцена в небесата където Сатана идва пред Бога за да обвини Йов. Той заявява, че Йов служи на Бога само защото е защитен от Него и иска позволение да изпита вярата и верността на Йов. Бог му дава позволение само в определени граници. Защо страдат праведните? Това е въпросът, който е поставен след като Йов изгубва семейството си, богатството си и здравето си. Трима приятели на Йов – Елифаз, Билдад и Софар – идват да го „утешат“ и да разискват съкрушителната поредица от сполетели го бедствия. Те настояват, че страданията му са наказание за грях в живота му. При всичко това, Йов обаче остава верен на Бога и продължава да твърди, че в живота му не е имало грях. Четвърти човек, Елиу, заявява на Йов, че той трябва да се смири и да приеме начините, по които Бог използва изпитанията за да пречисти живота му. Накрая Йов отправя въпросите си към самия Бог и получава важни уроци за Божия суверенитет и за нуждата изцяло да уповава в Господа. Тогава здравето, щастието и багоденствието на Йов са възстановени от Бога в по-голяма степен от преди.

Предобрази: Докато Йов размишлява за причините на своето бедствие, той задава три въпроса, всеки един от които намира отговор единствено в нашия Господ Исус Христос. Тези въпроси се намират в глава 14. Първо, в стих 4 Йов пита: „Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.“ Този въпрос произлиза от сърце, което разбира, че не е възможно да угоди на Бога и да излезе оправдано в Неговите очи. Бог е свят, а ние не сме. Затова между човека и Бога съществува голяма бездна, причинена от греха. Но отговорът на мъчителния въпрос на Йов се намира в Исус Христос. Той е платил наказанието за греховете ни и го е заменил със Своята праведност, като по този начин можем да бъдем приети в очите на Бога. (Евреи 10:14; Колосяни 1:21–23; 2 Коринтяни 5:17).

Вторият въпрос на Йов, „Но човек умира и прехожда; да, човек издъхва, и де го?“ (стих 10) е още един въпрос за вечността, живота и смъртта, който има отговор само в Христос. С Христос, отговорът на въпроса „къде е той?“ е вечен живот с Бога. Без Христос, отговорът е вечност, прекарана във „външната тъмнина“, където е „плач и скърцане със зъби“ (Матей 25:30).

Третият въпрос на Йов (в стих 14) е „Ако умре човек, ще оживее ли?“ Отново, отговорът на този въпрос е в Христос. Ние наистина оживяваме отново ако сме в Него. „А когато това тленното се облече в нетление, и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ (1 Коринтяни 15:54–55).

Практическо приложение: Книгата Йов ни напомня, че съществува „космичен конфликт“, оставащ зад сцената, за който обикновено не знаем нищо. Често се чудим защо Бог допуска определени неща, и поставяме под въпрос Божията добрина без да виждаме цялата картина. Книгата Йов ни учи да уповаваме на Бога при всякакви обстоятелства. Трябва да уповаваме на Бога не само КОГАТО не разбираме, но и ЗАЩОТО не разбираме. Псалмистът ни казва „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен“ (Псалм 18:30). Ако Божиите пътища са „съвършени“, тогава можем да Му се доверим, че каквото и да прави – и каквото и да допуска – всичко това също е съвършено. Това може да изглежда невъзможно за нас, но нашите умове се различават от Божия ум. Истината е, че не можем да очакваме да разберем Неговия ум съвършено, както и самият Той ни напомня „Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ. Както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли – от вашите помисли.“ (Исая 55:8–9). Въпреки това, нашата отговорност към Бога е да Му се подчиняваме, да уповаваме на Него ида се покоряваме на волята Му, независимо дали я разбираме или не.


Изследване на Стария завет

Книгата Йов