Книга Евреи



Автор: Въпреки, че някои включват книга Евреи сред Павловите писания, точната идентичност на автора остава загадка. Обичайното за всички други работи на Павел поздравление липсва. Допълнително, предположението, че писателят на посланието е разчитал на знание и информация, осигурени от други, които били действителни свидетели на Исус Христос (2:3), прави авторството на Павел съмнително. Някои приписват авторството на Лука; други предполагат, че Евреи може да е било написано от Аполо, Варнава, Сила, Филип, Акила и Присила. Независимо от човешката ръка, държала писалката, Святият Дух е божественият автор на цялото Писание (2 Тимотей 3:16); следователно Евреи говори със същия канонически авторитет както останалите шестдесет и пет книги на Библията.

Време на написване: Ранният отец на църквата Климент цитирал от книгата Евреи през 95 г.н.е. Обаче, вътрешното свидетелство като факта, че Тимотей бил жив по времето, когато било написано посланието, и отсъствието на всякакво свидетелство за края на старозаветната система на жертвоприношения, който настъпил при разрушаването на Ерусалим през 70 г.н.е., показва, че книгата била написана около 65г.н.е.

Цел на написване: Покойният д-р Уолтър Мартин, основателят на Института за християнски изследвания и автор на бестселъра „Царството на култовете“, се изказал остороумно в своя обичаен стил на игра с думи, че книгата Евреи била написана от евреин за други евреи, за да им каже да спрат да се държат като евреи. Наистина, много от ранните вярващи евреи се плъзвали обратно в обредите и ритуалите на юдаизма, за да избегнат нарастващото преследване. Затова това писмо е призив към тези преследвани вярващи да продължат в благодатта на Исус Христос.

Ключови стихове: Евреи 1:1-2:
1 Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,

2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете,

Евреи 2:3:
3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение….

Евреи 4:14-16:
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.

16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.

Евреи 11:1:
1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.

Евреи 12:1-2:
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

Кратко резюме: Книга Евреи се обръща към три отделни групи: вярващи в Христос, невярващи, които имат знанието и интелектуалното приемане на фактите за Христос, и невярващи, които са били привлечени към Христос, но които накрая са го отхвърлили. Важно е да се разбере за коя група се отнася всеки пасаж. Ако не успеем да разберем това, можем да си извадим заключения в разрез с останалото Писание.

Авторът на Евреи непрекъснато споменава превъзходството на Христос и като личност, и като служение. В старозаветните писания разбираме ритуалите и церемониите на юдаизма, които символично са насочени към идването на Месията. С други думи, обредите на юдаизма са били сянка на нещата, които е трябвало да се случат. Евреи ни казва, че Исус Христос е по-добър от всяко нещо, което обикновената религия може да предложи. Цялата помпозност и церемониалност на религията бледнее в сравнение с личността, делото и служението на Исус Христос. Затова превъзходството на нашия Господ Исус Христос остава темата на това красноречиво написано писмо.

Препратки: Вероятно никъде в Новия Завет не е повече фокусиран като основна тема Стария Завет отколкото в книга Евреи, която има за основа свещеничеството на Левитите. Авторът на Евреи постоянно сравнява недостатъците на старозаветната система на жертвоприношения със съвършенството и завършеността в Христос. Там, където Старият завет е изисквал непрекъснати жертви и извършвано от човешки свещеник веднъж в годината изкупление за греховете, Новият завет предлага веднъж завинаги жертва чрез Христос (Евреи 10:10) и пряк достъп до трона на Бог за всички, които сме в Него.

Практическо приложение: Богато на основополагаща християнска доктрина, Посланието до Евреите също ни дава насърчаващи примери за Божиите „герои на вярата“, които устоявали въпреки големите трудности и неблагоприятни обстоятелства (Евреи 11). Тези членове на Божията Зала на Вярата предлагат съкрушително доказателство за безусловната сигурност и абсолютната надеждност на Бог. По същия начин можем да бъдем напълно уверени в Божиите богати обещания, независимо от нашите обстоятелства, като размишляваме върху твърдата като скала вярност на Божите дела в живота на Неговите старозаветни светии.

Авторът на Евреи дава изобилно насърчение на вярващите, но трябва да обърнем внимание на пет сериозни предупреждения. Съществува опасността от пренебрегване (Евреи 2:1-4), опасността от невярване (Евреи 3:7–4:13), опасността от духовна незрялост (Евреи 5:11–6:20), опасността от неустояване (Евреи 10:26-39), и присъщата опасност от отказване от Бог (Евреи 12:25-29). И затова откриваме в този върховен шедьовър голямо богатство от учение, освежаващ извор на насърчение и източник на здрави, практически предупреждения срещу леност в нашето християнско ходене. Но нещо повече, в Евреи откриваме великолепно изразен портрет на нашия Господ Исус Христос – Начинателя и Завършителя на нашето велико спасение (Евреи 12:2).


Изследване на Новия завет

Книга Евреи