Книгата на пророк Авакум



Автор: Авакум 1:1 определя Книгата на пророк Авакум като наложено пророчество от пророк Авакум.

Време на написване: Книгата на пророк Авакум вероятно била написана между 610 и 605 г.пр.Хр.

Цел на написване: Авакум се чудел защо Бог допуска Неговият избран народ да преминава през текущото страдание в ръцете на неговите врагове. Бог отговаря и вярата на Авакум е възстановена.

Ключови стихове: Авакум 1:2
2 Докога, Господи, ще викам, а ти не щеш да слушаш? Викам към тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

Авакум 1:5
5 Погледнете между народите, вникнете, И се очудете много; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Което няма да повярвате ако и да ви се разкаже.

Авакум 1:12
12 Не си ли ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем.

Авакум 2:2-4
2 Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бързо.

3 Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

4 Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.

Авакум 2:20
20 Но Господ е в светия си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.

Авакум 3:2
2 Господи, чух вестта за Тебе, и се убоях. Господи, оживявай делото си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева си помни милостта.

Авакум 3:19
19 Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си.

Кратко резюме: Книгата на пророк Авакум започва с вика на Авакум към Бога за отговор защо е допуснато Божият избран народ да страда в своето пленничество (Авакум 1:1-4). Господ дава отговора Си на Авакум като особено изявява „което няма да повярвате ако и да ви се разкаже“ (Авакум 1:5-11). Авакум тогава продължава, казвайки „Добре, ти си Бог, но все пак кажи ми повече за това какво се случва“ (Авакум 1:17-2:1). Бог тогава отново му отговаря и му дава повече информация, а после казва на земята да замлъкне пред Него (Авакум 2:2-20). След това Авакум написва молитва, която изразява неговата силна вяра в Бог, дори през тези изпитания (Авакум 3:1-19).

Пророчества: Апостол Павел цитира Авакум 2:4 при два различни случая (Римляни 1:17; Галатяни 3:11), за да наблегне многократно върху доктрината за оправдаването чрез вяра. Вярата, която е дар Божи и възможна чрез Христос, е веднъж вяра, която спасява (Ефесяни 2:8-9), и вяра, която устоява цял живот. Ние придобиваме вечен живот чрез вярата и живеем християнски живот чрез същата вяра. За разлика от „гордата“ в началото на стиха, неговата душа не е права в него и неговите желания не са прави. Но ние, които сме направени праведни чрез вярата в Христос, сме направени напълно праведни, тъй като Той е разменил Своята идеална праведност за нашите грехове (2 Коринтяни 5:21) и ни е позволил да живеем чрез вяра.

Практическо приложение: Приложението за читателя на Авакум е допустимостта да търси отговор какво прави Бог, макар и с уважение и благоговение. Понякога не е очевидно за нас какво се случва, особено ако сме хвърлени в страдание за известно време, или изглежда, че нашите врагове благоденстват докато ние едва преживяваме. Книгата на пророк Авакум, обаче, утвърждава, че Бог е суверенен, всемогъщ Бог, който има контрол над всичко. Ние трябва само да сме спокойни и да знаем, че Той работи. Той е Онзи, който казва Аз съм Този който съм, и спазва обещанията Си. Той ще накаже грешниците. Дори когато не можем да го видим, Той все още е на трона на вселената. Трябва да останем фокусирани върху това: „Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си (Авакум 3:19). Давайки ни възможност да ходим по височините означава завеждането ни до високите места с Него, където сме отделени от света. Понякога пътят, който трябва да извървим, за да ни заведе там, е през страдание и тъга, но ако се осланяме на Него и Му се доверим, ще излезем там, където Той желае за нас.


Изследване на Стария завет

Книгата на пророк Авакум