Книга Галатяни



Автор: Галатяни 1:1 ясно идентифицира Апостол Павел като автора на Посланието до Галатяните.

Време на написване: В зависимост от това къде точно е била изпратена книгата Галатяни и през кое мисионерско пътуване са основани църквите от Павел в тази област, книгата Галатяни била написана някъде между 48 и 55 г.н.е.

Цел на написване: Галатянските църкви били основани отчасти от покръстени евреи и отчасти от покръстени езичници, което било обичайно. Павел уверява в своя апостолически характер и ученията, които проповядвал, че той може да утвърди галатянските църкви в Христовата вяра, особено с оглед на важния въпрос за оправдаването единствено чрез вяра. Така темата е главно същата като тази, обсъждана в посланието до Римляните, а именно оправдаването единствено чрез вяра. В това послание, обаче, е насочено вниманието особено към въпроса, че хората се оправдават чрез вяра без делата на Мойсеевия закон.

Галатяни не е написано като есе по съвременна история. То е протест срещу изкривяването на Христовото евангелие. Основополагащата истина за оправдаване чрез вяра, а не чрез делата на закона, била замъглена от настояването на юдаистите, че вярващите в Христос трябва да спазват закона, ако искат да бъдат идеални пред Бог. Когато Павел научил, че това учение е започнало да прониква в галатянските църкви и че ги е отчуждило от тяхното наследство на свобода, той написал страстния протест, който се съдържа в това послание.

Ключови стихове: Галатяни 2:16:
16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, 17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

Галатяни 2:20:
20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Галатяни 3:11:
11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведния чрез вяра ще живее"

Галатяни 4:5-6:
5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърдцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

Галатяни 5:22-23:
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,

23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

Галатяни 6:7:
7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и пожъне.

Кратко резюме: Резултатът от оправдаването по благодат чрез вяра е духовна свобода. Павел призовава галатяните да отстояват свободата си и да не се „заплитат отново в робско иго (т.е. Мойсеевия закон)“ (Галатяни 5:1). Християнската свобода не е извинение за угаждане на нашата плът, а възможност да служим един на друг с любов (Галатяни 5:13; 6:7-10). Такава свобода не освобождава човек от житейските борби. Въпреки това плътта (нисшата природа) е била разпъната с Христос (Галатяни 2:20) и като резултат Духът ще принесе своя плод на любов, радост и мир в живота на вярващия (Галатяни 5:22-23).

Писмото до галатяните било написано в дух на вдъхновено вълнение. За Павел въпросът бил не дали човек бил обрязан, а дали бил станал „ново творение“ (Галатяни 6:15). Ако Павел не беше имал успех с аргументацията си за оправдаването единствено чрез вяра, християнството щеше да е останало секта в рамките на юдаизма, а не да стане универсално средство за спасение. Галатяните, следователно, е не само посланието на Лутер; то е посланието на всеки вярващ, който признава с Павел: "Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." (Галатяни 2:20).

Книгите Яков и Галатяни илюстрират двата аспекта на християнството, които от самото начало изглежда, че са в конфликт, въпреки че в действителност се допълват. Яков настоява на етиката на Христос, изискване, че вярата доказва съществуването си по своите плодове. Въпреки това, Яков не по-малко от Павел подчертава необходимостта от преобразяването на човека от Божията благодат (Яков 1:18). Галатяни набляга на динамиката на благовестието, което създава етиката (Галатяни 3:13-14). Нито пък Павел бил по-малко загрижен за моралния живот (Галатяни 5:13). Тези два аспекта на християнската истина подобно на двете страни на една монета трябва винаги да се допълват.

Препратки: Из цялото послание на Павел до галатяните спасяващата благодат – Божият дар – е противопоставена на Мойсеевия закон, който не спасява. Юдаистите, тези, които се върнали към Мойсеевия закон като средство за оправдаване, били изтъкнати в ранната църква, дори временно привлекли такъв изтъкнат християнин като Петър в тяхната измамна мрежа (Галатяни 2:11-13). Ранните християни били толкова привързани към закона, че Павел трябвало непрекъснато да преповтаря истината, че спасението по благодат няма нищо общо със спазването на закона. Темите, които свързват Галатяни със Стария завет гравитират около закона срещу благодатта: неспособността на закона да оправдава (2:16); безжизнеността на вярващия спрямо закона (2:19); оправдаването на Авраам чрез вяра (3:6); законът не носи спасение, а Божия гняв (3:10); и любов, а не дела, изпълнява закона (5:14).

Практическо приложение: Една от основните теми на книгата Галатяни се намира в 3:11: “Праведният ще живее чрез вяра.” Не само сме спасени чрез вяра (Йоан 3:16; Ефесяни 2:8-9), но животът на вярващ в Христос – ден след ден, момент след момент – е живян от и чрез тази вяра. Тази вяра не е нещо, което ние сами призоваваме – тя е Божият дар, не е нещо от дела – а тя е наша отговорност и радос да (1) показваме нашата вяра така че другите да видят работата на Христос в нас, и (2) да увеличаваме нашата вяра с прилагането на духовна дисциплина (библейско изучаване, молитва, покорство).

Исус казва, че ще ни познаят по плода на нашия живот (Матей 7:16), който дава доказателсво за вярата в нас. Всички християни трябва да са усърдни в усилието да надграждат над спасяващата вяра в нас, така че нашият живот да отразява Христос и другите да Го виждат в нас и „да прославят вашия Отец, който е на небесата“ (Матей 5:16).


Изследване на Новия завет

Книга Галатяни