Книгата Изход



Автор: Авторът на книгата Изход е Мойсей (Изход 17:14; 24:4–7; 34:27).

Време на написване: Книгата Изход е написана между 1440 и 1400 г. пр. Хр.

Цел на написване: Думата „Изход“ означава заминаване. На Божието време, изходът на израилтяните от Египет бележи краят на един период на потисничество на Авраамовите наследници (Битие 15:13) и началото на изпълнението на заветното обещание, дадено на Авраам, че наследниците му не само ще живеят в Обещаната земя, а ще се умножат и ще станат велика нация (Битие 12:1–3,7). Целта на книгата може да се изрази като проследяване на бързия растеж на потомците на Яков – от Египет до създаването на една теократична държава в обещаната им земя.

Ключови стихове: Изход 1:8, „Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф.“

Изход 2:24–25, „Бог чу стенанията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях.“

Изход 12:27, „Това е пасхално жертвоприношение за минаването на Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава народът се наведе и се поклони.“

Изход 20:2–3, „Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.“

Резюме: Изход започва там, където свършва Битие и завършва как Бог се разпорежда със Своя избран народ, евреите. Тя проследява събитията от времето когато израилтяните влизат в Египет като гости на Йосиф, който по това време има власт в Египет, докато накрая биват избавени от жестоките окови на робството, на което ги подлага един „…нов цар, който не познаваше Йосиф“ (Изход 1:8).

Глави 1–14 описват условията, при които евреите са потискани от Фараон, издигането на Мойсей като техен избавител, язвите, които Бог изпраща на Египет поради отказа на техния цар да се подчини на Бога и заминаването им от Египет. Божията суверенна и мощна десница се проявява в чудесата на язвите, които завършват с язвата на смъртта на първородните и установяването на първата Пасха, избавлението на израилтяните, разделянето на Червено море и унищожаването на Египетската армия.

Междинната част на Изход е посветена на скитането в пустинята и чудотворното снабдяване от страна на Бога на нуждите на Неговия народ. Но въпреки, че Той им дава хляб от небето, сладка вода от солена, вода от камък, победа над враговете им, които искат да ги унищожат, Закона Си, написан на каменни плочи от собствената Му ръка, и присъствието Си под формата на огнен и облачен стълбове, народът постоянно роптае и се бунтува против Него.

Последната третина на книгата описва изработването на Ковчега на завета и плана за Скинията с различните жертви, олтари, инвентар, церемонии и форми на поклонение, свързани с нея.

Предобрази: Многобройните жертви, които се изискват от израилтяните са образ на върховната жертва, Пасхалния Божи Агнец, Исус Христос. В нощта на последната язва над Египет е трябвало да бъде заклано агне без недостатък и кръвта му да бъде нанесена по вратите на къщите на Божия народ за да ги предпази от ангела на смъртта. Това е образ на Исус, Божия Агнец, без петно или недостатък (1 Петрово 1:19), чиято кръв нанесена върху нас подсигурява вечен живот. Сред символичните образи на Христос в книгата Изход е и историята за водата, която блика от скалата в Изход 17:6. Точно както Мойсей удря скалата за да подсигури животворна питейна вода за народа, така и Бог поразява Скалата на спасението ни, разпъвайки Го на кръст за нашия грях и от тази Скала произлиза дарът на живата вода (Йоан 4:10). Подсигуряването на манната в пустинята е прекрасен образ на Христос, Хлябът на живота (Йоан 6:48), който Бог подсигурява за да ни донесе живот.

Практическо приложение: Отчасти мойсеевият закон е даден за да покаже на човечеството , че не е способно да го изпълни. Не сме способни да угодим на Бога чрез пазене на закона; затова ап. Павел ни увещава да положим вярата си „в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание.“ (Галатяни 2:16).

Божията грижа за израилтяните – от избавлението им от плен до манната и пъдпъдъците в пустинята, са ясни показатели за Неговото благодатно снабдяване за Своя народ. Бог е обещал да посрещне всички наши нужди. „Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Неговия Син Исус Христос, нашия Господ.“ (1 Коринтяни 1:9).

Трябва да вярваме в Господа, защото Той може да ни избави от всичко. Но Бог не позволява грехът да остане ненаказан за вечни времена. В резултат на това, ние можем да Му се доверим относно Неговото възмездие и справедливост. Когато Бог ни измъква от една лоша ситуация, не трябва да се опитваме да се върнем в нея. Когато Бог изисква нещо от нас, Той очаква ние да се съобразим, но в същото време Той подсигурява благодат и милост, защото знае, че оставени сами на себе си, ние няма да бъдем напълно в състояние да се подчиним.


Изследване на Стария завет

Книгата Изход