Книгата Естир



Автор: Авторът на книгата Естир не е специално назован в нея. Най-популярните традиции приписват нейното авторство на Мардохей (основен герой в книгата), Ездра и Неемия (които би трябвало да са били запознати с персийските обичаи).

Време на написване: Вероятно книгата Естир е била написана между 460 г. пр. Хр. и 350 г. пр. Хр.

Цел на написване: Целта на книгата Естир е да изяви божията грижа, особено по отношение на Неговия избран народ, Израил. Книгата описва учредяването на празника Пурим и задължението за неговото съблюдаване. Книгата Естир се е чела по време на празника Пурим като спомен за голямото избавление на еврейския народ, което Бог извършва чрез Естир. Днес Естир все още се чете от юдеите на Пурим.

Ключови стихове: Естир 2:15 – А когато дойде редът да влезе при царя Естир, тя не поиска друго освен каквото определи царският скопец Игай, пазача на жените.

Естир 4:14 – Защото ако премълчиш сега, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си стигнала до царско положение за такова време?

Естир 6:13 – Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.

Естир 7:3 – Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, подари ми живота ми и народа ми при молбата ми.

Резюме: Книгата Естир може да бъде разделена на три основни части. Глави 1:1–2:18 – Естир взема мястото на Астин; 2:19–7:10 – Мардохей взема превес над Аман; 8:1–10:3 – Народът на Израил оцелява след опита на Аман да го унищожи. Благородната Естир рискува собствения си живот когато разбира какъв е залогът. Тя с готовност действа по начин, който би могъл да е смъртоносен като се противопоставя на втория по власт в царството на съпруга си, Аман. Тя се оказва мъдър и достоен противник, запазвайки своето смирение и уважението към положението на своя съпруг – царя.

Подобно на разказа за Йосиф в Битие 41:34–37, и в двете истории е замесен чужд монарх, в чиито ръце е съдбата на юдеите. И двата разказа разкриват героизма на израилтяни, чрез които се извършва спасението на техния народ и нация. Действието на божията десница е явно. Една привидно лоша ситуация е всъщност изцяло под контрола на Всемогъщия Бог, Който в крайна сметка работи за доброто на хората по Неговото сърце. Централно за тази история е разделението между юдеи и амаликчани, което както е записано, започва в книгата Изход. Целта на Аман е последният записан опит в старозаветния период за пълно ликвидиране на юдеите. Неговите планове в крайна сметка довеждат до собствената му погибел и до издигането на неговия враг Мардохей до собственото му положение, както и до спасението на юдеите.

Празненствата са основна тема в книгата. Записани са десет банкета и много от събитията са планирани, предначертани или се случват на тези банкети. Макар името на Бога да не е споменато в тази книга, явно е, че юдеите в Суса търсят Неговата намеса когато постят и се молят в продължение на три дни (Естир 4:16). Въпреки, че законът, който позволява тяхното унищожаване е записан според законите на мидите и персите, което го прави неотменим, пътят към отговорите на техните молитви е открит. Естир рискува живота си като се явява не веднъж, а два пъти без покана пред царя (Естир 4:1–2; 8:3). Тя не се задоволява с унищожаването на Аман, нейната цел е да спаси народа си. Учредяването на празника Пурим е записано и запазено за свидетелство на всички, и той се спазва до днес. Макар божието име да не се споменава пряко, Той издейства за Своя народ отмяна на екзекуцията му чрез мъдростта и смирението на Естир.

Предобрази: Книгата Естир ни дава да надникнем зад кулисите на продължаващата битка на Сатана против божите намерения и по-специално – против обещания Му Месия. Идването на Христос в човечеството е предсказано въз основа на съществуването на еврейския народ. Както Аман замисля унищожението на юдеите, така и Сатана се изправя против Христос и божия народ. Както Аман е сразен на бесилката, построена за Мардохей, така и Христос си служи с оръжието, предвидено от Неговия противник за унищожението Му и за унищожението на Неговите духовни наследници. Защото кръстът, чрез който Сатана замисля да унищожи Месията е именно средството, чрез което Христос „като заличи противния ни в постановленията му закон, който ни беше враждебен, махна го и го прикова на кръста; и като обезоръжи началствата и властите, изложи ги на явен показ, възтържествувайки над тях чрез кръста.“ (Колосяни 2:14–15). Както Аман е обесен на бесилката, която той издига за Мардохей, така и дяволът е сразен чрез кръста, издигнат с цел да унищожи Христос.

Практическо приложение: Книгата Естир показва нашия избор между това да виждаме божията десница в житейските обстоятелства и това да гледаме на нещата просто като на съвпадения. Бог е суверенния Владетел на Вселената и можем да сме уверени, че Неговите планове не могат да бъдат изменени просто от действията на зли хора. Макар и името Му да не е споменато в книгата, грижата Му за Неговите хора, както като отделни личности, така и като народ, е явна през цялото време. Например, няма как да не забележим как Всемогъщият повлиява върху безсънието на цар Ксеркс, което идва точно навреме. Чрез примера на Мардохей и Естир, в тази книга се вижда тихият език на любовта, който нашият Баща използва често за да говори непосредствено на духа ни.

Естир доказва, че е с благочестив и възприемчив дух, показвайки също голяма сила и готовност за покорство. Смирението на Естир я отличава от всички останали и я издига в позицията на царица. Тя ни показва, че оставайки почтителни и скромни, дори и в една трудна – ако не и по човешки невъзможна ситуация – често ставаме съдове за несметни благословения, както за себе си, така и за другите. Добре е да подражаваме на нейното благочестиво отношение във всички области на живота, но най-вече по време на изпитания. Нито веднъж в разказа не виждаме оплакване или лошо отношение. Много пъти четем, че тя печели „благоволението“ на хората около нея. Едно такова благоволение в крайна сметка спасява народа ѝ. Такова благоволение може да бъде спечелено, като посрещаме дори несправедливи гонения и като следваме примера на Естир да запазим положително отношение, съчетано със смирение и решимост да разчитаме на Бога. Кой знае дали Бог не ни е поставил в такова положение точно за това време?


Изследване на Стария завет

Книгата Естир