Книгата 2 Царе



Автор: Авторът на книгата 2 Царе не е посочен в нея. Това не може да бъде пророк Самуил, защото неговата смърт е описана в книгата 1 Царе. Възможни автори са пророците Натан и Гад (виж 1 Летописи 29:29).

Време на написване: По начало, книгите 1 и 2 Царе са били една цялостна книга. Преводачите на Септуагинтата са ги разделили и оттогава насам това разделение се е запазило. Събитията, описани в 1 Царе, покриват приблизително период от 100 години – от 1100 г. пр. Хр. до 1000 г. пр. Хр. Събитията във 2 Царе обхващат още 40 години след това. Следователно, датата на написване на книгата би трябвало да е някъде след 960 г. пр. Хр.

Цел на написване: 2 Царе е хроника на царуването на цар Давид. Книгата поставя Заветът с Давид в неговия исторически контекст.

Ключови стихове: „Домът ти и царството ти ще се утвърдят пред теб до века; престолът ти ще бъде утвърден довека.“ (2 Царе 7:16).

„А царят покри лицето си; и викаше царят със силен глас: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“ (2 Царе 19:4).

„Господ е скала моя, крепост моя, и избавител мой; Бог е канара моя, на Когото се надявам, щит мой, рогът на избавлението ми; висока моя кула и прибежище, Спасител мой; Ти ме избавяш от насилие. Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.“ (2 Царе 22:2–4).

Резюме: Книгата 2 Царе може да бъде разделена на две основни части – триумфът на Давид (глави 1–10) и проблемите на Давид (глави 11–20). Заключителната част на книгата (глави 21–24) е нехронологична притурка с допълнителни подробности за царуването на Давид.

Книгата започва с това, че Давид получава вести за смъртта на Саул и синовете му. Скоро след това Давид е коронован за цар на Юда, докато същевременно Исвостей – един от оцелелите Саулови синове – е коронован за цар на Израил (глава 2). Започва гражданска война, но Исвостей е убит и израилтяните молят Давид да стане и техен цар (глави 4–5).

Давид премества столицата на страната от Хеброн в Ерусалим, а по-късно премества там и Ковчега на завета (глави 5–6). Планът на Давид да построи храм в Ерусалим е спрян от Бога, Който обещава на Давид следните неща: 1) Давид ще има син, който ще царува след него; 2) синът на Давид ще построи храма; 3) престолът на Давидовата династия ще бъде утвърден завинаги; 4) Бог никога няма да оттегли милостта Си от дома на Давид (2 Царе 7:4–16).

Давид води Израил към победа над много от съседните вражески народи. Освен това, той проявява милост към семейството на Йонатан ,приемайки в двореца Мемфивостей – куцият син на Йонатан (глави 8–10).

Тогава започва падението на Давид. Той пожелава една красива жена на име Витсавее, прелюбодейства с нея, а след това нарежда нейният съпруг да бъде убит (глава 11). Когато пророк Натан изявява греха на Давид пред него, Давид изповядва греха си и Бог милостиво му прощава. Господ обаче казва на Давид, че ще възникнат беди в собствения му дом.

Бедите идват когато първородният син на Давид, Амнон, изнасилва своята полу-сестра Тамар. Братът на Тамар, Авесалом, отмъщава за нея като убива Амнон. След това Авесалом бяга от Ерусалим за да не срещне бащиния си гняв. По-късно, Авесалом води бунт срещу Давид, към който се присъединяват и някои от бившите съдружници на Давид (глави 15–16). Давид е принуден да напусне Ерусалим и Авесалом се възцарява за кратко. Узурпаторът е отхвърлен и убит, но това става против волята на Давид. Давид скърби за падналия си син.

Общо чувство на смут бележи остатъка от царуването на Давид. Мъжете на Израил заплашват да се отцепят от Юда и на Давид се налага да потуши още едно въстание (глава 20).

Притурката на книгата включва информация за тригодишен глад в страната (глава 21), една песен на Давид (глава 22), списък на подвизите на храбрите воини на Давид (глава 23) и за греховното преброяване, извършено от Давид, и последвалия го мор (глава 24).

Предобрази: Господ Исус Христос се вижда предимно на две места в книгата 2 Царе. Първо, Заветът с Давид, предаден във 2 Царе 7:16: „Домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден довека.“, към който препращат думите на ангела в Лука 1:32–33, който се явява на Дева Мария за да ѝ извести за раждането на Исус: „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край.“ Христос е изпълнението на Завета с Давид. Той е Божият Син от потомството на Давид, който ще царува завинаги.

Второ, Исус се вижда в песента на Давид в края на живота му (2 Царе 22:2–51). Той пее за своя Господ, Който за него е канара, крепост и избавител, прибежище и Спасител. Исус е нашата Канара (1 Коринтяни 10:4; 1 Петрово 2:7–9), Избавителят на Израил (Римляни 11:25-27), крепостта, към която сме „прибегнали да се държим за предстоящата ни надежда“ (Евреи 6:18) и единственият ни Спасител (Лука 2:11; 2 Тимотей 1:10).

Практическо приложение: Всеки може да изпадне в грях. Дори мъж като Давид, който истински копнее да следва Бога и който е щедро благословен от Него, е подвластен на изкушение. Грехът на Давид с Витсавее трябва да е предупреждение за всички нас да предпазваме сърцата си, очите си и умовете си. Високомерието относно духовната ни зрялост и нашите собствени способности да устояваме на изкушението е първата крачка към падението (1 Коринтяни 10:12).

Бог е милостив да прощава дори и най-отвратителните ни грехове, когато наистина се покаем. Изцелението на раната от греха обаче понякога оставя белези. Грехът има естествени последици. Дори след като Бог му прощава, Давид пожънва онова, което е посял. Синът му от незаконния му съюз с чуждата жена му е отнет (2 Царе 12:14–24) и Давид преживява нищетата на на прекъснатата любвеобвилна връзка със своя небесен Отец (Псалми 32 и 51). Колко по-добре е преди всичко да избягваме греха, вместо да търсим прошка по-късно!


Изследване на Стария завет

Книгата 2 Царе