Книгата 4 Царе



Автор: Авторът на книгата 4 Царе не е посочен в нея. Традиционно се приема, че авторът на книгите 3 Царе и 4 Царе е пророк Еремия.

Време на написване: Книгата 4 Царе вероятно е написана между 560 и 540 г. пр. Хр.

Цел на написване: Книгата 4 Царе е продължение на книгата 3 Царе. Тя продължава историята на царете на разделеното царство (Израил и Юда). Книгата 4 Царе завършва с пълното поражение на народите на Израил и Юда и преселението им, съответно, в Асирия и Вавилон.

Ключови стихове: 4 Царе 17:7–8: „А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа, своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя изпод ръката на египетския цар, Фараон, като бяха почитали други богове, и бяха ходили според наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и според наредбите, които Израилевите царе узакониха.“

4 Царе 22:1a–2: „Йосия бе осемгодишен когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една години. Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътя на баща си Давид, без да се отклони ни на дясно, ни на ляво.“

4 Царе 24:2: „Господ прати против него халдейските чети, сирийските чети, моавските чети и четите на амонците, и ги прати против Юда за да го съкрушат, според словото, което Господ бе говорил чрез слугите Си, пророците.“

4 Царе 8:19: „При все това, Господ не поиска да изтреби Юда, заради слугата Си Давид, защото му бе обещал, че ще даде светилник на него и на потомците му довека.“

Резюме: Книгата 4 Царе описва падането на разделеното царство. Пророците не спират да предупреждават народа, че ги очаква съд от Бога, но той не се покайва. Израилевото царство многократно бива управлявано от нечестиви царе, а и повечето от юдовите царе, макар някои от тях да са добри, отклоняват народа си от поклонението на Господа. Тези неколцина добри владетели както и Елисей, и други пророци, не могат да спрат залеза на своята нация. Северното царство, Израил, в крайна сметка е разрушено от асирийците, а южното царство, Юда, е разрушено от вавилонците около 136 години по-късно.

В книгата 4 Царе има три важни теми. Първо, Господ ще съди народа Си когато той не Му се подчинява и Му обръща гръб. Неверността на израилтяните се вижда в злото идолопоклонство на царете им и тяхното бунтовно поведение предизвиква Божия справедлив гняв. Второ, словото на истинските Божи пророци винаги се изпълнява. Тъй като Бог винаги държи на думата Си, то и думите на Неговите пророци са винаги истинни. Трето, Бог е верен. Той помни обещанието Си към Давид (2 Царе 7:10–13) и въпреки непослушанието на народа и на нечестивите му управници, Господ запазва Давидовия род.

Предобрази: Исус използва историята с вдовицата от Сарепта в 3 Царе и тази на Нееман в 4 Царе за да онагледи великата истина за Божието милосърдие към тези, които Юдеите са смятали за недостойни за Божията благодат – бедните, слабите, потиснатите, бирниците, самаряните, езичниците. Давайки примери с една бедна вдовица и с един прокажен, Исус се проявява като Великият Лечител, Който изцелява и служи на тези, които са в най-голяма нужда от суверенната божия благодат. Същата тази истина стои в основата на тайнството на Христовото тяло, Неговата Църква, която включва в себе си всички обществени слоеве, мъже и жени, богати и бедни, юдеи и езичници (Ефецяни 3:1–6).

Много от чудесата на Елисей са предобрази на чудесата на самия Исус. Елисей възкресява сина на сунамката (4 Царе 4:34–35), изцелява Нееман от проказа (4 Царе 5:1–19) и умножава хлябовете за да нахрани стотина човека като остава излишък (4 Царе 4:42–44).

Практическо приложение: Бог мрази греха и няма да го остави да продължава вечно. Ако ние Му принадлежим, можем да очакваме Неговото дисциплиниращо действие когато не Му се подчиняваме. Един любящ баща поправя децата си за тяхна полза и за да докаже, че те наистина са негови. Понякога Бог използва невярващи за да поправя своите и да ги предупреждава за предстоящия съд. Като християни, разполагаме със Словото Му за да ни насочва и предупреждава когато се отклоняваме от пътя Му. Подобно на старите пророци, Словото Му е надеждно и напълно истинно. Божията вярност спрямо Неговите хора е неизменна, дори когато ние Му изменяме.

Историите на вдовицата и на прокажения са примери за нас по отношение на Христовото тяло. Също както Елисей се е смилил за хора от най-ниските слоеве на обществото, и ние трябва да приемаме в църквите си всички, които принадлежат на Христос. Бог „не гледа на лице“ (Деяния 10:34) и ние също не бива да гледаме на лице.


Изследване на Стария завет

Книгата 4 Царе