Книга 2 Коринтяни



Автор: 2 Коринтяни 1:1 определя автора на книга 2 Коринтяни като апостол Павел, вероятно заедно с Тимотей.

Време на написване: Книга 2 Коринтяни вероятно била написана приблизително 55-57 г.н.е.

Цел на написване: Църквата в Коринт започнала през 52 г.н.е., когато Павел посетил Коринт на второто си мисионерско пътуване. Тогава той останал година и половина, първият път, когато му било позволено да остане на едно място толкова дълго, колкото искал. Разказът за това посещение и основаването на църквата се намира в Деяния 18:1-18.

Във второто си писмо до коринтяните Павел изразява облекчението и радостта си, че коринтяните са възприели неговото „строго“ писмо (сега загубено) с положително отношение. Това писмо се отнасяло до въпроси, които раздирали църквата, главно пристигането на самозвани (лъжливи) апостоли (2 Коринтяни 11:13), които нападали личността на Павел като сеели раздор между вярващите и проповядвали лъжливи учения. Те са поставили под въпрос неговата правдивост (2 Коринтяни 1:15-17), способността му да говори (2 Коринтяни 10:10; 11:6), и нежеланието му да приеме помощ от църквата в Коринт (2 Коринтяни 11:7-9; 12:13). Също имало хора, които не се били покаяли за своя безнравствен характер (2 Коринтяни 12:20-21).

Павел се зарадвал да научи от Тит, че мнозинството от коринтяните се покаяли за негодуванието си против Павел (2 Коринтяни 2:12-13; 7:5-9). Апостолът ги насърчил в това с израз на истинската си любов (2 Коринтяни 7:3-16). Павел също се опитвал да отстоява апостолството си, тъй като някои хора в църквата вероятно са поставили под въпрос авторитета му (2 Коринтяни 13:3).

Категорично Павел установил, че коринтяните са възприели добре неговото „строго“ писмо. Апостолът ги насърчил в това с израз на истинската си любов (2 Коринтяни 7:3-16). Павел също се опитвал да отстоява апостолството си, тъй като някои хора в църквата вероятно са поставили под въпрос авторитета му (2 Коринтяни 13:3).

Ключови стихове: 2 Коринтяни 3:5:
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

2 Коринтяни 3:18:
18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

2 Коринтяни 5:17:
17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

2 Коринтяни 5:21:
21 Който за нас направи грешен ( Гръцки: Грях ) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни ( Гръцки: Правда ) пред Бога.

2 Коринтяни 10:5:
5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

2 Коринтяни 13:4:
4 защото, при все че Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.

Кратко резюме: След поздравяването на вярващите в църквата в Коринт и обяснението защо не ги е посетил както първоначално е планирал (стихове 1:3–2:2), Павел обяснява естеството на своето служение. Тържествуване чрез Христа и искреност пред очите на Бог били отличителният белег на неговото служение на църквите (2:14-17). Той сравнява славното служение на праведността на Христос със „служението на осъждане“, което е Законът (стих 3:9) и обявява вярата си в истинността на служението си въпреки усиленото гонение (4:8-18). Глава 5 очертава основите на християнската вяра – новата природа (стих 17) и замяната на нашия грях с праведността на Христос (стих 21).

Глави 6 и 7 описват как Павел защитава себе си и своето служение като уверява отново коринтяните в своята искрена любов към тях и ги призовава към покаяние и свят живот. В глави 8 и 9 Павел увещава вярващите в Коринт да следват примерите на братята в Македония и да окажат щедрост към светиите в нужда. Той ги учи на принципите и на отплатата на милостивото даване.

Павел завършва писмото си като преповтаря авторитета си сред тях (глава 10) и загрижеността си за тяхната вярност към него пред лицето на върла опозиция откъм лъжливи апостоли. Той нарича себе си „безумен“ заради неохотата си да се хвали със своите качества и страданието си заради Христа (глава 11). Той завършва посланието си с описанието на видението на небето, което му било разрешено да изпита, и „тръна в плътта“, който му бил даден от Бог, за да се смири (глава 12). Последната глава съдържа призива му към коринтяните да се вгледат в себе си дали това, което изповядват, е истинно, и завършва с благославяне с любов и мир.

Препратки: Чрез посланията си Павел често препраща към Мойсеевия закон като го сравнява с превъзхождащото величие на благовестието за Исус Христос и спасението по благодат. В 2 Коринтяни 3:4-11 Павел прави противопоставяне между старозаветния закон и новия завет на благодатта, като нарича закона такъв, който „убива“, докато Духът дава живот. Законът е „служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък" (стих 7; Изход 24:12), защото той само донася знанието за греха и неговото осъждане. Славата на закона е, че отразява славата на Бог, но служението на Духа е много по-славно от служението на закона, понеже то отразява Неговата милост, благодат и любов като е дал Христос за изпълнение на закона.

Практическо приложение: Това писмо е най-биографичното и най-слабо доктриналното от посланията на Павел. То ни разказва повече за Павел като личност и служител отколкото другите. С оглед на това, има няколко неща, които можем да вземем от писмото и да ги приложим към нашия живот днес. Първото нещо е служенето не само с пари, но също и с време. Македонците не само давали щедро, но „първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля на нас“ (2 Коринтяни 8:5). По същия начин, ние трябва да посветим на Господ не само това, което имаме, но изцяло това, което сме. Той всъщност не се нуждае от нашите пари. Той е всемогъщ! Той иска сърцето, това, което копнее да служи, да удовлетворява и обича. Служенето и даването на Бог е повече от само пари. Да, Бог наистина иска да заделяме десятък от нашия приход и обещава да ни благослови, когато Му го даваме. Обаче има повече. Бог иска 100%. Той иска да Му се отдадем изцяло. Всичко, което сме. Трябва да прекараме живота си като го живеем за служба на Нашия Отец. Трябва не само да даваме на Бог от сметката си, а самият ни живот трябва да бъде отражение на Него. Трябва да отдаваме себе си първо на Господ, после на църквата и работата в служение на Исус Христос.


Изследване на Новия завет

Книга 2 Коринтяни