Книгата 2 Летописи



Автор: Авторът на книгата 2 Летописи не е посочен в нея. Традицията приема, че 1 и 2 Летописи са написани от Ездра.

Време на написване: Книгата 2 Летописи вероятно е написана между 450 и 425 г. пр. Хр.

Цел на написване: Книгите 1 и 2 Летописи в по-голямата си част покриват същата информация както книгите 1–4 Царе, но 1 и 2 Летописи обръщат внимание повече на свещеническата страна на тези времена. По-специално, книгата 2 Летописи е по същество една оценка на религиозната история на Израил.

Ключови стихове: 2 Летописи 2:1, „Тогава Соломон реши да построи дом за Господнето име, и царски дом.“

2 Летописи 29:1–3, „Езекия беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря. Той върши това, което бе право пред Господа, точно както баща му Давид. В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи.“

2 Летописи 36:14, „При това всички по-главни свещеници и народът преумножиха престъпленията си според всичките мерзости на народите и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.“

2 Летописи 36:23, „Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Еова ми е дал всички царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Който между вас е от Неговия народ, нека Еова, неговият Бог да бъде с него и нека отиде там.“

Резюме: В книгата 2 Летописи е записана историята на Южното царство на Юда – от царуването на Соломон до завършека на Вавилонския плен. Упадъкът на Юда е разочароващ, но ударението пада върху духовните реформатори, които ревностно търсят начин да обърнат народа към Бога. За лошите царе или за провалите на добрите царе не е казано много. Посочено е само доброто. Тъй като 2 Летописи приема свещеническата гледна точка, Северното царство на Израил се споменава рядко заради неговото идолопоклонство и отказа му да признае храма в Ерусалим. 2 Летописи завършва с пълното разрушаване на Ерусалим и на храма.

Предобрази: Както при всички старозаветни споменавания на царе и храмове, в тях виждаме отражение на истинския Цар на царете – Исус Христос – и на храма на Светия Дух – Неговите хора. И най-добрите от юдейските царе имат недостатъците на всички грешници и водят народа си несъвършено. Когато обаче Царят на Царете се върне да живее и да царува на земята по време на хилядолетното царство, Той ще се укрепи на престола на цялата земя като законния наследник на Давид. Едва тогава ще имаме съвършен Цар, Който ще управлява с правда и святост – нещо, за което и най-добрите юдейски царе не биха могли и да мечтаят.

Аналогично, великият Соломонов храм не е построен за да трае вечно. Само 150 години по-късно той е имал нужда от ремонт поради разрухата и обезобразяването му от следващите поколения, които са се обърнали обратно към идолопоклонството (4 Царе 12). Но храмът на Светия Дух – тези, които принадлежат на Христос – ще просъществува вечно. Ние, които принадлежим на Исус, сме храмът, построен не от ръце а по Божията воля (Йоан 1:12–13). Духът, Който обитава в нас, никога няма да се оттегли и един ден ще ни предаде в безопасност в Божиите ръце (Ефесяни 1:13; 4:30). Няма земен храм с подобно обещание.

Практическо приложение: Читателят на Летописи е поканен да направи оценка на всяко едно минало поколение и да прецени защо едни са били благословени за своето покорство, а други са наказани заради своето безчестие. Но трябва също да сравним положението на тези поколения с нашето – както целокупно, така и индивидуално. Ако ние или народа ни, или църквата ни изпитваме затруднения, за наша полза е да сравним вярванията си и това как действаме съгласно тези вярвания с опита на израилтяните под управлението на различни техни царе. Бог мрази греха и не би го толерирал. Но ако книгата Летописи ни учи на нещо, то това е, че Бог желае да прости и да изцели тези, които смирено се молят и се покайват (1 Йоан 1:9).

Ако можехте да имате от Бога всичко, което желаете, какво бихте поискали от Него? Приказно богатство? Съвършено здраве за себе си и за близките си? Власт над живота и смъртта? Удивителни неща, нали? Но още по-удивително е, че Бог прави на Соломон такова предложение и той не избира никое от тези неща. Това, което той иска от Бога е мъдрост и познание за да изпълни задачата, за която Бог го предназначил, и да я изпълни добре. Поуката за нас е, че Бог има поръчение за всеки един от нас и най-голямото благословение, което бихме могли да търсим от Бога е способността да изпълняваме Неговата воля в живота си. За това имаме нужда от „мъдрост отгоре“ (Яков 3:17) за да разпознаваме волята Му, както и от разбиране, и близко познаване на Бога за да сме мотивирани да бъдем подобни на Христос в делата и в подбудите си (Яков 3:13).


Изследване на Стария завет

Книгата 2 Летописи