Какво представлява освободителното богословие на негрите?



Въпрос: Какво представлява освободителното богословие на негрите?

Отговор:
Освободителното богословие на негрите е разклонение на южноамериканското освободително богословие, което е до голяма степен хуманистично като се опитва да приложи християнското богословие към тежкото положение на бедните. Освободителното богословие на негрите се фокусира върху освобождението на африканците общо и афроамериканците в частност от всички форми на робство и несправедливост, независимо дали истинска или възприемана, независимо дали социална, политическа, икономическа или религиозна.

Целта на освободителното богословие на негрите е да „направи християнството истинско за негрите“. Първоначалната грешка на освободителното богословие на негрите е неговият фокус. Освободителното богословие на негрите се опитва да концентрира християнството върху освобождението от социална несправедливост тук и сега вместо в отвъдния живот. Исус учил точно обратното: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36). Нечестно, несправедливо и лошо ли са третирани негрите/африканците и особено афроамериканците в скорошната история? Абсолютно! Трябва ли един от резултатите на благовестието да бъде края на расизма, дискриминацията, предразсъдъците и неравенството? Отново, да, абсолютно (Галатяни 3:28)! Дали освобождението от социална несправедливост е основен принцип на благовестието? Не.

Посланието на благовестието е това: ние всички сме заразени от греха (Римляни 3:23). Всички ние заслужаваме вечно отделяне от Бог (Римляни 6:23). Исус умрял на кръста като поел наказанието, което заслужаваме (1 Коринтяни 5:21; 1 Йоаново 2:2), и ни е осигурил нашето спасение. Исус бил след това възкръснат като показал, че Неговата смърт била наистина достатъчно заплащане за наказанието за греха (1 Коринтяни 15:1-4). Ако положим вярата си в Исус като Спасител, всички наши грехове ще са простени и ще получим влизане в небето след смъртта (Йоан 3:16). Това е благата вест. Това трябва да бъде нашият фокус. Това е лекът за това, което истински мъчи човечеството.

Когато човек приеме Исус като Спасител, той/тя е ново творение (2 Коринтяни 5:17) и обитаващият Свети Дух започва процеса на неговото/нейното съобразяване с образа на Христос (Римляни 12:1-2). Расизмът може да бъде истински победен само чрез това духовно преобразяване. Освободителното богословие на негрите не успява, защото атакува симптомите без действително да се отправя към болестта. Грехът/падението е болестта; расизмът е само един от многото симптоми. Посланието на благовестието е изкупителната жертва на Исус за нашите грехове и спасението, което е следователно възможно чрез вяра. Краят на расизма ще бъде резулат от приемането истински на Исус като Спасител от хората, но самото благовестие не се занимава с расизма в частност.

Поради крайното си свръхконцентриране върху расови въпроси, отрицателен резултат от освободителното богословие на негрите е, че то клони към разделяне на негърските и белите християнски общности и това е напълно небиблейско. Христос дошъл на земята да обедини всички, които вярват в Него в една универсална Църква, Неговото тяло, на което Той е главата (Ефесяни 1:22-23). Членовете на Тялото Христово споделят обща връзка с всички други християни, независимо от минало, раса или националност. „За да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.“ (1 Коринтяни 12:25). Ние трябва да бъдем с един ум, да имаме ума на Христос и да имаме една цел като прославяме Бог чрез изпълнение на Христовата заповед да „идем в света“ и да разказваме на другите за Него, да проповядваме добрата новина на благовестието и да учим другите да спазват Неговите заповеди (Матей 28:19-20). Исус ни напомня, че двете най-големи заповеди са да обичаш Бог и да възлюбиш другите като себе си, независими от расата (Матей 22:36-40).


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява освободителното богословие на негрите?