Какво казва Библията за труда?


Въпрос: Какво казва Библията за труда?

Отговор:
„Никой не трябва изобщо да работи.Трудът е източникът на почти цялата бедност в света. Почти всяко зло, което посмеете да назовете, идва от труда или живота в свят, устроен за труд. За да се спре страданието, трябва да спрем да работим. " Тези думи съставляват началото на есе, написано от Боб Блек през 1985 г., озаглавено „Премахването на труда". В култура, която обича отдиха, мнозина биха откликнали на гледището на Блек от все сърце. Американците прекарват приблизително половината от бодърстването си отдадени на работа. Дали работата е проклятие или е нещо, което хората са уникално създадени да вършат? В ярък контраст на твърденията на Боб Блек значението и полезното естество на труда е важна тема в Библията.

Произходът на работата е описан в книга Битие. Във встъпителния пасаж Бог е първоначалният работник, зает със създаването на света (Битие 1:1-15). Библията заявява, че Бог се е трудил шест дена и си е починал на седмия ден. Бог е бил първият, който се е трудил на земята; следователно справедливият труд отразява Божията дейност. Тъй като Бог по своята същност е добър, трудът също е добър по своята същост (Псалом 25:8; Ефесяни 4:28). Нещо повече, Битие 1:31 заявява, че когато Бог видял плода от Своя труд, Той го нарекъл „твърде добро". Бог изследвал и оценил качеството на Своя труд и когато определил, че е свършил добра работа, Той се насладил на резултата. По този пример е очевидно, че трудът трябва да бъде продуктивен. Работата трябва да се извършва по начин, който произвежда най-висококачествен резултат. Наградата за труда е почитта и удовлетворението, което идва от добре свършената работа.

Псалом 19 казва, че Бог Се разкрива на света чрез делото Си. Чрез естественото откровение всеки човек на земята научава за Божието съществуване. Така трудът разкрива нещо за този, който се труди. Исус повторил този принцип в Матей 7: 15-20, когато заявил, че лошите дървета произвеждат само лош плод, а добрите дървета само добър плод. Исая 43:7 посочва, че Бог е създал човека само за Своя собствена слава. Терминът прославям означава „да дава точно представяне". Следователно, работата, извършвана от християните, би трябвало да дава на света точна картина на Бог в праведност, вярност и съвършенство.

Бог създал човека по свой образ с характиристики като при Него (Битие1:26-31). Той сътворил човека да работи с Него в света. Бог засадил градина и поставил Адам да я обработва и да я поддържа (Битие 2:8, 15). Допълнително Адам и Ева трябвало да подчинят и да владеят над земята. Какво означавал това първоначално трудово поръчение? Да обработваш означава да насърчаваш растежа и да подобряваш. Да поддържаш означава да запазиш от повреда или упадък. Да подчиниш означава да упражняваш контрол и дисциплина. Да владееш над означава да управляваш, да поемеш отговорността за и да вземаш решения. Това поръчение се отнася до всички области на човешката дейност. Водачите на Реформацията от 15 век виждали занятието като служение пред Бога.Когато на професиите се гледа като на служение пред Бога, те трябва да бъдат признати като служения, а работните места трябва да бъдат считани като мисионерски полета.

Грехопадението на човека, описано в Битие 3, породило промяна в природата на труда. В отговор на Адамовия грях Бог произнесъл няколко присъди в Битие 3:17-19, най-суровата от които е смъртта. Обаче, трудът и резултатите от него заемат централно място в останалите присъди. Бог проклел земята. Работата станала трудна. Използвана е думата „мъки", която подсказва предизвикателство, трудност, изнемога и борба. Самият труд оставал все още добър, но човекът трябва да очаква, че той ще бъде извършван с „пот на лицето". Също резултатът няма да бъде положителен. Въпреки че човекът ще яде полските растения, полето също ще произвежда бодили и тръни. Тежкият труд и усилията няма винаги да бъдат възнаграждавани по начина, по който очаква или желае работникът.

Също е отбелязано, че човек ще яде от плодовете на полето, а не на градината. Градината символизира земния рай, създаден от Бог като безопасно убежище за човека. Градините също символизират чистота и невинност. Земята или полето, от друга страна, представлява неоградено, незащитено пространство и ударение върху загубата на задръжки и светското. Следователно, работната среда може да бъде враждебна, особено за християните (Битие 39:1-23; Изход 1:8-22; Неемия 4).

Говори се, че човек има три основни нужди в живота: любов, цел и значимост. Често хората се опитват да намерят цел и значимост в самата работа. В Еклесиаст 2:4-11 Соломон подробно описва своето търсене на значение в разнообразни занятия и всички видове работа. Дори когато работата е донесла някаква степен на удовлетвореност при осъществяването й, неговият извод бил: „Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето".

Други критични библейски принципи относно труда са:

• Работата се извършва не само за полза на работника, но и за другите (Изход 23:10-11; Второзаконие 15:7-11; Ефесяни 4:28).

• Трудът е дар от Бог и за Неговите хора Той ще бъде благословен (Псалом 104:1-35; 127:1-5; Еклесиаст 3:12-13; 5:18-20; Притчи 14:23).

• Бог снабдява Своите хора за техния труд (Изход 31:2-11).

Напоследък много дебати се водиха в обществото за обществените отговорности и задължения към безработните, неосигурените и необразованите. Интересно е да се отбележи, че библейската система на обществено осигуряване била система на труда (Левит 19:10; 23:22). Библията е сурова в заклеймяването на мързела (Притчи 18:9). Павел представя християнския труд като етичен принцип пределно ясно: „Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош" (1 Тимотей 5:8).

Допълнително Павловото напътствие към друга църква относно тези, които предпочитат да не работят, било да „страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас". И той продължава като казва: „Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде". Вместо това Павел поучава ленивите: „На такива вярваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя хляб" (2 Солунци 3:12).

Въпреки че Божият първоначален замисъл за труда бил изопачен от греха, един ден Бог ще възстанови труда без тежестите, които въвел грехът (Исая 65:17-25; Откровение 15:1-4; 22:1-11). До деня, когато Новото Небе и Новата Земя бъдат установени, християнското отношение към труда трябва да отразява това на Исус: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа" (Йоан 4:34).

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво казва Библията за труда?