Какво представляват заветите в Библията?



Въпрос: Какво представляват заветите в Библията?

Отговор:
Библията говори за седем различни завета, четири от които (Авраамовия, Палестинския, Мойсеевия, Давидовия) Бог направил с народа на Израил и те са безусловни по природа. Тоест независимо от подчинението или неподчинението на Израил, Бог въпреки това ще изпълни тези завети с Израил. Един от заветите, Мойсеевият завет, е условен по природа. Тоест този завет ще донесе или благословение, или проклятие, в зависимост от подчинението или неподчинението на Израил. Три от заветите (Адамовият, Ноевият, Новият) са направени между Бог и човечеството въобще и не са ограничени до народа на Израил.

Адамовият завет може да бъде разглеждан в две части: Едемовия завет (невинност) и Адамовия завет (благодат) (Битие 3:16-19). Едемовият завет се намира в Битие 1:26-30; 2:16-17. Едемовият завет очертавал човешката отговорност към творението и Божията заръка за дървото на познанието на доброто и злото. Адамовият завет включвал проклятията, произнесени срещу човечеството за греха на Адам и Ева, както и разпореждането за този грях (Битие 3:15).

Ноевият завет бил безусловен завет между Бог и Ной (конкретно) и човечеството (общо) След Потопа Бог обещал на човечеството, че никога отново няма да разруши целия живот на земята с потоп (вижте Битие глава 9). Бог дал дъгата като знак на завета, обещание, че цялата земя няма отново да бъде наводнена и напомняне, че Бог може и ще съди греха (2 Петрово 2:5).

Авраамов завет (Битие 12:1-3, 6-7; 13:14-17; 15; 17:1-14; 22:15-18). В този завет Бог обещал много неща на Авраам. Той лично обещал, че ще направи името на Авраам велико (Битие 12:2), че Авраам ще има многобройни физически наследници (Битие 13:16), и че той ще бъде бащата на множество народи (Битие 17:4-5). Бог също дал обещания относно народ, наречен Израил. Всъщност географските граници на Авраамовия завет са положени в повече от един случай в книгата Битие (12:7; 13:14-15; 15:18-21). Друго предвиждане в Авраамовия завет е, че семействата на света ще бъдат благословени чрез физическия род на Авраам (Битие 12:3; 22:18). Това е препратка към Месията, който ще дойде от рода на Авраам.

Палестински завет (Второзаконие 30:1-10). Палестинският завет разширява аспекта за земята, който бил детайлизиран в Авраамовия завет. Според условията на този завет, ако народът не се подчинява, Бог ще ги разпръсне по света (Второзаконие 30:3-4), но Той накрая ще възстанови народа (стих 5). Когато народът е възстановен, тогава той ще Му се подчинява съвършено (стих 8), и Бог ще им даде благоденствие (стих 9).

Мойсеев завет (Второзаконие 11 и другаде). Мойсеевият завет бил условен завет, който или носел Божието пряко благословение за подчинение, или Божието пряко проклятие за неподчинение върху народа на Израил. Част от Мойсеевия завет били Десетте Заповеди (Изход 20) и останалата част от Закона, който съдържал над 600 заповеди – приблизително 300 положителни и 300 отрицателни. Историческите книги на Стария Завет (Исус Навиев - Естир) разказват подробно как Израил успявал да се подчинява на Закона или как Израил се провалял ужасно в подчинението на Закона. Вторазаконие 11:26-28 описва подробно мотива на благословението/проклятието.

Давидов завет (2 Царе 7:8-16). Давидовият завет допълва аспекта на „семето“ на Авраамовия завет. Обещанията към Давид в този пасаж са важни. Бог обещал, че потеклото на Давид ще съществува вечно, и че неговото царство никога няма да отмине постоянно (стих 16). Очевидно, Давидовият трон не е съществувал през всички времена. Ще има време, обаче, когато някой от Давидовия род ще седне отново на трона и ще управлява като цар. Този бъдещ цар е Исус (Лука 1:32-33).

Нов завет (Еремия 31:31-34). Новият завет е завет, направен първо с народа на Израил, и накрая с цялото човечество. В Новия завет Бог обещава да прости греха и ще има универсално познание на Господ. Исус Христос дошъл да изпълни Закона на Мойсей (Матей 5:17) и да създаде нов завет между Бог и Неговия народ. След като сме под Новия завет, както евреи, така и езичници, могат да бъдат свободни от наказанието на Закона. Сега ни се дава възможността да получим спасение като безплатен подарък (Ефесяни 2:8-9).

В рамките на дискусията за библейските завети има няколко въпроса, по които християните не са съгласни. Първо, някои християни мислят, че всички завети са условни по природа. Ако заветите са условни, тогава Израил се е провалил ужасно в изпълнението им. Други вярват, че безусловните завети трябва все още да бъдат напълно изпълнени, и че независимо от неподчинението на Израил, ще бъдат осъществени някога в бъдещето. Второ, как се отнася църквата на Исус Христос към заветите? Някои вярват, че църквата изпълнява заветите, и че Бог никога повече няма да се занимава с Израил. Това се нарича заместително богословие и има малко библейско доказателство. Други вярват, че църквата първоначално или частично ще изпълни тези завети. Докато много от обещанията към Израил са все още в бъдещето, мнозина вярват, че църквата споделя заветите по някакъв начин. Други вярват, че заветите са за Израил и само за Израил, и че църквата няма участие в тези завети.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представляват заветите в Библията?