Въпрос
Как археологията подкрепя Библията?
Отговор
Археологията е наричана "най-добрият приятел на Библията" - твърдение, което отразява дългата история на откритията, подкрепящи библейския запис. От откриването на Цилиндъра на Кир през 1879 г., през свитъците от Мъртво море през 1947 г., до езерото Силоам през 2004 г., археологията работи ръка в ръка с библейските учени, за да осигури независимо свидетелство за истинността на Божието слово.
Разбира се, има и някои археологически открития, които изглежда противоречат на Библията. Какво тогава? Дали археологията или Библията е в грешка? В такива случаи не бива да забравяме, че археолозите също са хора, със своите ограничения, пристрастия и склонност към грешки. След като бъде намерен даден артефакт, неговото съществуване и местоположение трябва да бъдат интерпретирани, а именно процесът на интерпретация е податлив на грешки. Много светски археолози твърдяха, че Давид е по-скоро легендарна фигура, наравно с крал Артур, отколкото исторически цар. По-скоро това беше тяхната позиция, докато не откриха Стелата от Тел Дан - базалтов камък от IX в. пр. н. е., носещ името на Давид и определящ го като цар на Израел. Така че до откриването на стелата археологията не подкрепяше открито споменаването на Давид в Библията. Но в крайна сметка една археологическа находка показва, че Библията е била вярна през цялото време. Давид е бил реална личност, която е била цар на Израел, и археологическите скептици се оказаха в грешка.
Много други археологически открития потвърждават събития и хора от Библията. Всъщност археологията в много случаи е предоставила осезаеми доказателства за точно това, което Библията описва. Нахлуването на Египет в Израел (1 Царе 14:25); асирийската обсада на Лахиш (2 Царе 18-19); търговските отношения между Израел и Сава (1 Царе 10); вавилонското завладяване на Йерусалим; царуването на царете Омри, Ахав, Озия, Езекия, Ахаз, Йеровоам II и Йоахин (1 и 2 Царе) - всичко това е записано в Библията и всичко това е потвърдено от археологията. А споменатото по-рано откритие на свитъците от Мъртво море, една от най-значимите находки на XX век, е решително доказателство за надеждността на библейските ръкописи.
Християните трябва да разберат, че не можем да докажем истината на Библията по научен път. Никаква археология няма да "докаже" Библията на скептиците. Но това не бива да ни кара да се съмняваме в абсолютната Божия истина. Бог е авторът на историята и ние сме сигурни, че Неговият запис на историята е точно описание на случилото се. Разбира се, не всичко, което се е случило в историята, е записано в Неговия запис. Записани са само онези неща, които допринасят за Божието откровение за Себе Си и са полезни за нас "като примери и... предупреждения" (1 Коринтяни 10:11).
Във всеки следващ случай археологията в крайна сметка настига библейския разказ, а археологията и Библията постигат съгласие. Като християни трябва да бъдем търпеливи и да не позволяваме вярата ни в Божието Слово да бъде смущавана от човешките теории. Археологията никога не е доказала, че библейският разказ е погрешен, въпреки че в някои случаи й липсват доказателства, които да докажат правотата на библейския разказ. Тъй като археолозите продължават да копаят, ще имаме все повече външни доказателства, които да обосноват историчността и истинността на библейския запис.
English
Как археологията подкрепя Библията?
