Погрешно ли е да си ядосан на Бог?



Въпрос: Погрешно ли е да си ядосан на Бог?

Отговор:
Изпитването на гняв към Бог е нещо, с което много хора, и вярващи, и невярващи, са се борили през цялото време. Когато се случи нещо трагично в нашия живот, задаваме на Бог въпроса „Защо?“, тъй като това е нашата естествена ответна реакция. Това, което въщност Го питаме, обаче, е не толкова „Защо, Господи?“, а „Защо аз, Господи?“. Тази реакция е признак на две грешки в нашето мислене. Първата, като вярващи ние живеем под впечатлението, че животът би трябвало да е лесен, и че Бог би следвало да предотвратява да ни се случват трагедии. Когато Той не прави това, Му се ядосваме. Втората e, когато не разбираме обхвата на Божия суверенитет, загубваме увереност в Неговата способност да контролира обстоятелствата, другите хора, и начина, по който те ни въздействат. Тогава се разгневяваме на Бог, защото изглeжда, че Той е загубил контрол върху вселената и особено контрола над нашия живот. Когато загубим вяра в Божия суверенитет, това е защото нашата крехка човешка плът се бори с нашата собствена фрустрация и нашата липса на контрол върху събитията. Когато се случват хубави неща, ние всички го придаваме на нашите собствени постижения и успехи. Когато се случват лоши неща, обаче, бързаме да обвиним Бог и да Му се ядосаме, че не го е предотвратил, което отразява първата грешка в мисленето ни – че заслужаваме да бъдем защитени от неприятни обстоятелства.

Трагедиите ни карат да разберем ужасната истина, че ние не сме в контрол. Всички ние по едно или друго време мислим, че можем да контролираме изхода от ситуации, но всъщност Бог е този, който е в контрол на цялото Негово творение. Всичко, което се случва, е или причинено, или допуснато от Бог. Нито едно врабче няма да падне на земята, нито косъм от главата ни без знанието на Господ (Матей 10:29-31). Можем да се оплакваме, да се гневим и да обвиняваме Бог за случващото се. И все пак ако Му се доверим и предадем горчивината и болката си на Него, признавайки греха на опита, подтикнат от гордост, да наложим своята собствена воля над Неговата, Той може и ще ни даде Своя мир и сила да ни преведе през всяка трудна ситуация (1 Коринтяни 10:13). Много вярващи в Исус Христос могат да свидетелстват за точно този факт. Можем да сме ядосани на Бог по много причини, така че всички ние трябва да приемем в някой момент, че има неща, които не можем да контролираме или дори да разберем с нашите ограничени умове.

Нашето разбиране за суверенитета на Бог във всички обстоятелства трябва да бъде придружено с разбирането ни за другите Негови качества: любов, милост, човеколюбие, благост, праведност, справедливост и святост. Когато виждаме нашите трудности през истината на Божието Слово, което ни казва, че нашият любящ и свят Господ съдейства всички неща за наше добро (Римляни 8:28), и че Той има съвършен план и цел за нас, на които не може да се попречи (Исая 14:24, 46:9-10), започваме за виждаме проблемите си в различна светлина. Също знаем от Писанието, че този живот никога няма да бъде живот на непрекъсната радост и щастие. Вместо това Йов ни напомня, че „човек се ражда за печал, както искрите, за да хвъркат високо“ (Йов 5:7), и че животът е кратък и „пълен със смущение“ (Йов 14:1). Само защото идваме при Христос за спасение от греха, не означава, че ни се гарантира живот лишен от проблеми. Всъщност Исус казва „В света имате скръб“, но че Той е „победил света“ (Йоан 16:33), което ни дава мир в него, въпреки бурите, които бушуват около нас (Йоан 14:27).

Едно нещо е сигурно: неподходящият гняв е грях (Галатяни 5:20; Ефесяни 4:26-27, 31; Колосяни 3:8). Неблагочестивият гняв е саморазрушаващ, дава на дявола здрава опора в нашия живот и може да разруши радостта и мира ни, ако не го оставим. Придържането здраво към гнева ни ще позволи на горчивината и негодуването да се родят в сърцата ни. Трябва да го признаем пред Господ и тогава в неговата прошка можем да освободим тези чувства към Него. Трябва често да отиваме пред Господ в молитва в нашата скръб, гняв и болка.Библията ни казва в 2 Царе 12:15-23, че Давид отишъл пред трона на благодатта заради болното си дете като постеше, плачеше и се молеше за него да оживее. Когато детето умря, Давид стана и се поклони на Господа и каза на слугите си, че знае къде е неговото дете и че един ден той ще бъде с него в Божието присъствие. Давид извика към Бог докато детето беше болно, а после коленичи да Му се поклони. Това е чудесно свидетелство. Бог познава сърцата ни и е безпредметно да се опитваме да скрием как се чувстваме наистина, така че разговорът с Него е един от най-добрите начини да се справим със скръбта си. Ако го направим скромно като излеем сърцата си пред Него, Той ще работи в нас и така ще ни направи да бъдем подобни на Него.

Равносметката е дали можем да се доверим на Бог във всичко, за самия ни живот и живота на нашите обични близки? Разбира се, че можем! Нашият Бог е състрадателен, изпълнен с благодат и любов и като ученици на Христос можем да Му се доверим за всички неща. Когато ни се случват трагедии, знаем, че Бог може да ги използва, за да ни доведе по-близо до Себе си и да затвърди нашата вяра като ни доближава до зрялост и пълнота (Псалом 34:18; Яков 1:2-4). Тогава можем да бъдем утешително свидетелство за другите (2 Коринтяни 1:3-5). Това, обаче, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Изисква ежедневно предаване на нашата собствена воля на Неговата, изучаване с вяра на Неговите качества както са видени в Божието Слово, много молитва и сетне прилагане на наученото в нашата собствена ситуация. Като правим така, нашата вяра постепенно ще нараства и узрява, което ще улеснява доверяването ни на Него да ни преведе през следващата трагедия, която най-вероятно ще се случи.

Затова, директният отговор на въпроса е да, погрешно е да се гневим на Бог. Гневът към Бога е резултат от неспособност или нежелание да се доверим на Бог, дори когато не разбираме какво прави Той. Гневът към Бог по същество казва на Бог, че Той е направил нещо погрешно, което Той никога не прави. Разбира ли Бог, когато сме ядосани, фрустрирани или разочаровани от Него? Да, Той познава сърцата ни и знае колко труден и болезнен може да е животът в този свят. Това прави ли правилно гневенето към Бог? Абсолютно не. Вместо да се гневим на Бог, трябва да излеем сърцата си пред Бог в молитва и тогава да се доверим, че Той е в контрол и че Неговият план е съвършен.


Върнете се обратно на основната българска страница

Погрешно ли е да си ядосан на Бог?