Как трябва да гледа на пристрастяването християнинът?



Въпрос: Как трябва да гледа на пристрастяването християнинът?

Отговор:
Думата „пристрастяване“ има две основни значения. Първото е „състоянието на физиологическа или психологическа зависимост от формиращо навик вещество“. Онези, които са пристрастени или „отдадени много на вино“ (Тит 1:7;2:3), „пияници“ (1 Тимотей 3:3) или „пристрастени към много вино“ (1 Тимотей 3:8) са изключени от проповядване или заемане на позиция на авторитет в църквата. Ясно е, че църковното водачество трябва да бъде трезво и самоконтролиращо се, за да може по своя пример да проповядват на другите да бъдат същите, тъй като знаем, че „пияниците …. няма да наследят Божието царство“ (1 Коринтяни 6:10). Вярващите не трябва да са зависими от алкохол и има смисъл това също да важи за пристрастяването към всяко друго нещо, напр. дрога, порнография, комар, лакомия, тютюн, т.н.

Второто значение на „пристрастяване“ е „състоянието на заетост с или въвличане в нещо обичайно или маниакално“. Това говори за неестествена (поне за християнина) обсебеност с нещо друго вместо с Бог: спорт, работа, пазаруване и/или придобиване на „вещи“, дори семейството или децата. Ние трябва да „да възлюбим Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкото си сила“ (Второзаконие 6:5). Според Исус това е първата и най-голяма заповед (Матей 22:37-38). Следователно можем да заключим, че пристрастяването към всяко друго нещо вместо към Самия Бог е погрешно. Бог трябва да бъде нашия обичаен стремеж. Да се занимаваме с нещо друго ни отдалечава от Него и не Му се харесва. Само Той е достоен за нашето пълно внимание, любов и служене. Да предлагаме тези неща на нещо друго или някой друг е идолопоклонство.


Върнете се обратно на основната българска страница

Как трябва да гледа на пристрастяването християнинът?