Дали Светият Дух е „Той“, „Тя“или „То“, мъжки, женски или среден род?



Въпрос: Дали Светият Дух е „Той“, „Тя“или „То“, мъжки, женски или среден род?

Отговор:
Обичайна грешка, правена по отношение на Светия Дух, е споменаването на Духа като „то“, нещо, което Библията никога не прави. Светият Дух е личност. Той има атрибутите на личностност, изпълнява действията на личности и има лични отношения. Той има прозрение (1 Коринтяни 2:10-11). Той знае неща, което изисква интелект (Римляни 8:27). Той има воля (1 Коринтяни 12:11). Той осъжда греха (Йоан 16:8). Той извършва чудеса (Деяния 8:39). Той направлява (Йоан 16:13). Той се застъпва между хора (Римляни 8:26). Трябва да Му се подчиняваме (Деяния 10:19-20). Той може да бъде лъган (Деяния 5:3), можем да Му се противим (Деяния 7:51), може да бъде оскърбяван (Ефесяни 4:30), богохулстван (Матей 12:31), дори обиждан (Евреи 10:29). Той е свързан с апостолите (Деяния 15:28) и с всеки член на Троицата (Йоан 16:14; Матей 28:19; 2 Коринтяни 13:14). Личностността на Светия Дух е представена несъмнено в Библията, но как стои въпросът с пола?

Лингвистично е ясно, че мъжката теистична терминология доминира Писанията. Навсякъде и в двата завета споменаванията на Бог използват местоимения в мържки род. Специфичните имена на Бог (напр. Яхве, Елохим, Адонай, Кюриос, Теос, т.н.) са всички в мъжки род. За Бог никога не се използва женско име, нито се споменава с използването на женски местоимения. Светият Дух се споменава в мъжки род навсякъде в Новия Завет, въпреки че думата за „дух“ самостоятелно (pneuma) е всъщност родово неутрална. Еврейската дума за „дух“ (ruach) е женска в Битие 1:2. Но родът на думата на гръцки или еврейски няма нищо общо с половата идентичност.

От теологична гледна точка, тъй като Светият Дух е Бог, можем да изкажем някои твърдения за Него като изхождаме от общите твърдения за Бог. Бог е дух, противопоставен на физическото или материалното. Бог е невидим и духовен (т.е. нетелесен) - (Йоан 4:24; Лука 24:39; Римляни 1:20; Колосяни 1:15; 1 Тимотей 1:17). Ето защо никога не е използвано нещо материално за представяне на Бог (Изход 20:4). Ако полът е качество на тялото, тогава духът няма пол. Бог в Своята същност няма пол.

Родовото идентифициране на Бог в Библията не е единодушно. Много хора мислят, че Библията представя Бог посредством изключително мъжки термини, но това не е е така. В книгата на Йов се казва, че Бог е родил, и Го описва като майка в Исая. Исус описва Отеца като жена, търсеща загубена жълтица, в Лука 15 (и Себе Си като „кокошка“ в Матей 23:37). В Битие 1:26-27 Бог казал „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“ и тогава „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ Така образът на Бог бил мъжки и женски – не само единия или другия. Това по-нататък се потвърждава в Битие 5:2, което може буквално да се преведе „Той ги създаде мъжки и женски пол; когато ги създаде, благослови ги и ги нарече човек.“ Еврейският термин „адам“ означава „човек“ – контекстът показва дали означава „мъж“ (противопоставено на жена) или „човечество“ (в събирателен смисъл). Следователно, тъй като човечеството е създадено по Божий образ, полът не е от значение.

Обаче, мъжката образност при откоровението не е без значение. Вторият път, когато се казва, че Бог специално се е разкрил чрез физически образ, е когато поискали от Исус да покаже Отеца си на учениците в Йоан глава 14. Той отговорил в стих 8 като казва „Който е видял мен, е видял Отца!“ Павел дава да се разбере, че Исус бил точният образ на Бог в Колосяни 1:15 като нарича Исус „образа на невидимия Бог.“ Този стих е изразен в част, която демонстрира превъзходството на Христос над цялото творение. Повечето древни религии вярват в пантеон – както богове, така и богини, които заслужават боготворене. Но една от отличителните черти на юдео-християнството е вярята му във върховен Творец. Мъжкият език по-добре отразява това взаимоотношение на твореца с творението. Както мъж влиза в жена отвън, за да я забремени, така и Бог създава вселената овън вместо да я роди отвътре…. Както жена не може сама да се забремени, така и вселената не може да се самосъздаде. Павел повтаря тази идея в 1 Тимотей 2:12-24, когато споменава реда на творението като пример за организиране на църквата.

Накрая каквото и да е теологичното обяснение, фактът е, че Бог е използвал изключително мъжки термини, за да ги отнесе към Себе си, и почти изключително мъжка терминология, дори когато се изразява метафорично. Навсякъде в Библията Той ни учи как да говорим за Него и това е в мъжки термини съотносими към Него. Затова, тъй като Светият Дух не е нито мъжки, нито женски по своята същност, Той е правилно споменаван в мъжки род по силата на връзката Си с творението и библейското откровение. Няма абсолютно никаква библейска основа за отнасянето към Светия Дух като „женския“ член на Троицата.


Върнете се обратно на основната българска страница

Дали Светият Дух е „Той“, „Тя“или „То“, мъжки, женски или среден род?