Разгневявал ли се е някога Исус?



Въпрос: Разгневявал ли се е някога Исус?

Отговор:
Когато Исус очисти храма от онези, които обменяха пари и продаваха птици, Той показа огромна емоция и гняв (Матей 21:12-13; Марк 11:15-18; Йоан 2:13-22). Чувството на Исус било описано като „ревност“ за Господния дом (Йоан 2:17). Неговият гняв бил чист и напълно оправдан, тъй като се коренял в Божията святост и поклонение, които били застрашени. Тази била причината за неговите бързи и решителни действия. Исус демонстрирал гняв и друг път в синагогата в Капернаум. Когато фарисеите отказали да отговорят на въпросите на Исус, „ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им“ (Марк 3:5).

Много пъти мислим за гнева като себично, разрушително чувство, което трябва да изкореним изцяло от живота си. Обаче, фактът, че Исус понякога наистина се разгневявал, показва, че гневът сам по себе си като емоция е неморален. Това се потвърждава другаде в Новия Завет. Ефесяни 4:26 ни поучава „гневете се, но без да съгрешавате“ и да не оставяме слънцето да залезе в разгневяването ни. Заповедта не е „да се избягва гнева“ (или да се подтиска или да се пренебрегва), а да се занимаем с него правилно и навреме. Трябва да се отбележат следните факти относно проявите на гняв от Исус:

1) Неговият гняв имал правилната мотивация. С други думи, Той се разгневявал поради правилните причини. Гневът на Исус не се възбуждал от дребни спорове или лични обиди срещу Него. Не е имало себичност.

2) Неговият гняв бил правилно фокусиран. Той не се разгневявал срещу Бог или срещу „слабостите“ на другите. Неговият гняв целял греховното поведение и истинската неправда.

3) Неговият гняв имал правилното допълнение. Марк 3:5 казва, че гневът Му бил съпроводен от скръб за липсата на вяра у фарисеите. Гневът на Исус произтичал от любов към фарисеите и загриженост за тяхното духовно състояние. Той нямал нищо общо с омраза или зла воля.

4) Гневът Му бил подходящо контролиран. Исус никога не излизал от контрол, дори в яростта Си. Водачите на храма не харесали очистването Му (Лука 19:47), но Той не бил извършил нищо греховно. Той контролирал чувствата Си; чувствата Му не Го контролирали.

5) Времетраенето на гнева Му било правилно. Той не позволявал на Своя гняв да се превърне в горчивина; Той не таял недоволство. Той разрешавал всяка ситуация правилно и управлявал гнева на правилното време.

6) Гневът Му имал правилния резултат. Гневът на Исус пораждал неизбежните последици на божествено действие. Гневът на Исус, както и всички Негови чувства, бил сдържан от Божието Слово; така отговорът на Исус изпълнявал Божията воля.

Когато се ядосаме, твърде често неправилно контролираме или неправилно фокусираме гнева си. Ние не успяваме в една или повече от горните точки. Това е човешкият гняв, за който ни се казва: „Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкия гняв не върши Божията правда“ (Яков 1:19-20). Исус не показва човешкия гняв, а съвършеното и праведно негодувание на Бог.


Върнете се обратно на основната българска страница

Разгневявал ли се е някога Исус?