Въпрос
Условна или безусловна е Божията любов?
Отговор
Божията любов, както е описана в Библията, е ясно безусловна с това, че Неговата любов се изразява към обектите на Неговата любов (тоест Неговите хора) въпреки тяхното отношение към Него. С други думи, Бог обича, защото Неговата природа е да обича (1 Йоаново 4:8) и тази любов Го тласка към милосърдно действие. Безусловното естество на Божията любов най-ясно се вижда в благовестието. Посланието на благовестието е в основата си история за божествено спасение. Като разглежда тежкото положение на Своя непокорен народ, Той решава да ги спаси от техния грях и тази решителност се основава на Неговата любов (Ефесяни 1:4-5). Чуйте думите на апостол Павел от неговото послание до римляните:
„Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато бяхме още грешници, Христос умря за нас" (Римляни 5:6-8).
Като четем книга Римляни научаваме, че сме се отчуждили от Бог поради нашия грях. Враждуваме с Бог и Неговият гняв се разкрива срещу небогоугодните заради тяхната неправедност (Римляни 1:18-20). Отхвърляме Бог, а Бог ни предава на нашия грях. Научаваме също, че всички сме съгрешавали и отпаднали от Божията слава (Римляни 3:23), и че никой от нас не търси Бог, никой от нас не прави това, което е правилно пред Неговите очи (Римляни 3:10-18).
Въпреки тази омраза и враждебност, които имаме към Бог (за които Бог съвършено справедливо би ни унищожил напълно), Бог разкрива Своята любов към нас с даването на Своя Син, Исус Христос, като изкупителна жертва (тоест удовлетворяване на Божия праведен гняв) за нашите грехове. Бог не ни чака да станем по-добри като условие за изкупление на нашия грях. Вместо това Бог се унизил да стане човек и да живее сред Своя народ (Йоан 1:14). Бог изпитал нашата човешка природа – всичко, което означава да бъдеш човешко същество – и после с готовност Се принесъл в жертва като заместително изкупление за нашия грях.
Това божествено избавление произтекло от милостив акт на саможертва. Както казва Исус в Евангелието на Йоан: „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си" (Йоан 15:13). Това е точно това, което Бог е направил в Христа. Безусловната природа на Божията любов е изявена ясно в още два пасажа от Писанието:
„Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)" (Ефесяни 2:4-5).
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя еднороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение на греховете ни"(1 Йоаново 4:9-10).
Важно е да се отбележи, че Божията любов е любов, която е инициирана от Него; тя никога не е отговор. Точно това я прави безусловна. Ако Божията любов беше условна, тогава трябваше да направим нещо, за да я спечелим или да я заслужим. Трябваше по някакъв начин да удовлетворим Неговия гняв и да очистим се очистим от греха си преди Бог да може да ни обича. Но това не е библейското послание. Библейското послание – благовестието – е, че Бог, мотивиран от любов, бил движен безусловно да спаси Своите хора от греха им.
English
Условна или безусловна е Божията любов?
