Защо Бог изисква вяра?



Въпрос: Защо Бог изисква вяра?

Отговор:
Нашето взаимоотношение с Бог е подобно на взаимотношението ни с другите в смисъл, че всички взаимотношения изискват вяра. Никога не можем да познаваме изцяло някой друг човек. Не можем да преживеем целия техен опит, нито да влезем в умовете им, за да познаваме техните мисли и емоции. Притчи 14:10 казва: „Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост“. Ние сме дори неспособни да познаваме изцяло нашите собствени сърца. Еремия 17:9 казва, че човешкото сърце е покварено и измамно, „Кой може да го познае?“. С други думи човешкото сърце е такова, че се опитва да скрие дълбините на своята поквареност като измамва дори своя притежател. Ние правим това като отхвърляме вината, оправдаваме погрешно поведение, омаловажаваме греховете си и т.н.

Тъй като сме неспособни да познаваме напълно другите хора, до голяма степен вярата (доверието) е съществена съставка във всички взаимоотношения. Например, съпругата се качва в колата заедно със съпруга си като му се доверява, че ще шофира безопасно, дори когато той често кара по-бързо по зимните пътища отколкото тя би шофирала. Тя му се доверява да действа винаги в най-добрия техен интерес. Ние всички споделяме информация с другите като им се доверяваме, че няма да ни предадат чрез злоупотреба с това знание. Шофираме по пътя като се доверяваме на тези, които шофират около нас, да следват правилата на пътя. Така, независимо дали с непознати или с близки приятели и познати, поради факта, че не можем да познаваме напълно другите, доверието е винаги необходим компонент на нашите взаимоотношения.

Ако не можем да познаваме нашите близки ограничени човешки същества напълно, как можем да очакваме напълно да познаваме безкрайния Бог? Дори ако Той желае да разкрие напълно Себе си, за нас е невъзможно напълно да Го познаваме. Това е като опита да излеем океана (очевидно безкраен по количество) в еднолитров буркан (ограничен)…. невъзможно! Но въпреки това, дори както можем да имаме смислени взаимоотношения с другите, на които сме започнали да се доверяваме поради нашето познаване на тях и техния характер, така и Бог е разкрил достатъчно за Себе си чрез Своето творение (Римляни 1:18-21), чрез Своето писано Слово, Библията (2 Тимотей 3:16-17; 2 Петрово 1:16-21) и чрез Своя Син (Йоан 14:9), за да можем да влезем в смислено взаимоотношение с Него. Но това е възможно само, когато преградата на човешкия грях е била премахната от доверяването на личността на Христос и дело на кръста като заплащане за греха на всеки човек. Това е необходимо, защото както е невъзможно съжителстването на светлината и тъмнината заедно, така е невъзможно и за святия Бог да има взаимоотношение с грешен човек докато неговият грях не е платен и отстранен. Исус Христос, безгрешният Божи Син, умря на кръста, за да понесе нашето наказание и да ни промени така, че който който вярва в Него, да може да стане Божие дете и да живее вечно в Неговото присъствие (Йоан 1:12; 2 Коринтяни 5:21; 2Петрово 3:18; Римляни 3:10-26).

Имало е времена в миналото, когато Бог Се е разкривал „по-видимо“ на хората. Един такъв пример е по време на излизането от Египет, когато Бог разкрил Своята грижа за израилтяните като изпратил свръхестествените язви на египтяните докато те не се съгласили да освободят израилтяните от робство. Тогава Бог разтворил Червено море като осигурил преминаването на близо два милиона израилтяни по суха земя. А после, когато египетската армия се опитала да ги преследва през същия отвор в морето, Той стоварил върху тях водите (Изход 14:22-29). По-късно в пустинята Бог ги нахранил чудотворно с манна и ги водел през деня с облачен стълб, а през нощта с огнен стълб, видими изяви на Неговото присъствие сред тях (Изход 15:14-15).

И все пак, въпреки тези повтарящи се проявления на Неговата любов, напътствие и сила, израилтяните все още отказвали да Му се доверят, когато Той искал да ги въведе в Обетованата Земя. Вместо това те избрали да се доверят на думите на десет мъже, които ги изплашили с историите си за укрепени градове и гигантския ръст на някои от хората в тази земя (Числа 13:26-33). Тези събития показват, че откриването на Бог по-нататък пред нас не би имало по-силен ефект върху способността ни да Му се доверим. Ако Бог си контактуваше с днешните хора по подобен начин, ние нямаше да реагираме по-различно от израилтяните поради това, че нашите греховни сърца са същите като техните.

Библията също говори за бъдещо време, когато славеният Христос ще се завърне да управлява земята от Ерусалим за 1 000 години (Откровение 20:1-10). По време на това управление на Христос повече хора ще се родят на земята. Той ще управлява с пълна справеливост и праведност, като, въпреки Неговото съвършено управление, Библията твърди, че в края на тези 1 000 години Сатана няма да има проблем да въздигне армия срещу Христовото управление. Бъдещото събитие на хилядолетието и миналото събитие на изхода разкриват, че проблемът не е с Бог, който недостатъчно се разкрива на човека; а по-скоро проблемът е с греховното човешко сърце, което възстава срещу Божието любящо царуване. Ние греховно жадуваме за самоуправление.

Бог ни е разкрил достатъчно от Своята природа, за да можем да Му се доверим. Той е показал чрез историческите събития, в природните дела и чрез живота на Исус Христос, че Той е всемогъщ, всезнаещ, всесвят, неизменчив и вечен. И в това разкриване Той е показал, че е достоен за доверие. Но също като израилтяните в пустинята, наш е изборът дали да Му се доверим или не. Често сме склонни да правим този избор въз основа на това какво мислим, че знаем за Бог, вместо това, което Той е разкрил да Себе си и може да бъде разбрано за Него чрез внимателно изучаване на Неговото непогрешимо Слово, Библията. Ако още не сте го направили, започнете внимателно изучаване на Библията, за да можете да опознаете Бог като разчитате на Неговия Син, Исус Христос, който дойде на земята да ни спаси от нашите грехове, за да можем да имаме чисто общуване с Бог сега и в пълнота на небето някой ден.


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо Бог изисква вяра?