Наказва ли ни Бог, когато съгрешаваме?



Въпрос: Наказва ли ни Бог, когато съгрешаваме?

Отговор:
За да отговорим на този въпрос, първо трябва да направим разграничение между наказание и дисциплина. За вярващите в Исус целият наш грях – минал, настоящ и бъдещ – е вече наказан на кръста. Като християни ние никога няма да бъдем наказани за греха. Това е направено веднъж за всички. „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса“ (Римляни 8:1). Поради саможертвата на Христос Бог вижда само праведността на Христа, когато ни гледа. Нашият грях е закован на кръста заедно с Исус и ние никога няма да бъдем наказани за него.

Грехът, който остава в нашия живот, обаче, понякога изисква Божията дисциплина. Ако продължаваме да действаме греховно и не се покаем и отвърнем от греха, Бог ни налага Своята божествена дисциплина. Ако Той не го направеше, Той не би бил любящ и загрижен Отец. Точно както дисциплинираме собствените си деца за тяхно добро, така и нашият небесен Отец любящо коригира Своите деца за тяхна полза. Евреи 12:7-11 ни казва: „Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.“

Дисциплината тогава е начинът, по който Бог любящо обръща децата Си от бунт към послушание. Чрез дисциплината нашите очи се отварят по-ясно за Божия поглед върху нашия живот. Както цар Давид излага в Псалом 32 дисциплината ни кара да си признаем и да се покаем за греха, с който още не сме се справили. Така дисциплината очиства. Тя също е и катализатор на растежа. Колкото повече знаем за Бог, толкова повече знаем за Неговите желания за нашия живот. Дисциплината ни предоставя възможност да учим и да съответстваме на образа на Христос (Римляни 12:1-2). Дисциплината е добро нещо!

Трябва да помним, че грехът е постоянен в нашия живот докато сме все още на тази земя (Римляни 3:10, 23). Затова трябва да понясяме не само Божията дисциплина заради нашето непокорство, но също трябва да понасяме и естествените последици от греха. Ако вярващ открадне нещо, Бог ще му прости и ще го очисти от греха на кражбата като възстанови отношенията между Него и разкаялия се крадец. Обаче, обществените последици от кражбата могат да бъдат сурови, изразяващи се с глоби или дори затвор. Това са естествените последици от греха и трябва да се изтърпят. Но Бог работи дори през тези последици, за да увеличи вярата ни и да Се прослави.


Върнете се обратно на основната българска страница

Наказва ли ни Бог, когато съгрешаваме?