Какво представлява неименчивостта на Бог?


Въпрос: Какво представлява неименчивостта на Бог?

Отговор:
Писанието навсякъде учи за неизменчивостта на Бог (качеството Му да не се изменя). Например в Малахия 3:6 Бог потвърждава: „Аз Господ не се изменявам" (вижте също Числа 23:19; 1 Царе 15:29; Исая 46:9-11 и Езекил 24:14.)

Яков 1:17 също учи за неизменчивостта на Бог: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна". „Сянката на промяна" се отнася до нашата представа за слънцето: то бива затъмнено, то изглежда се движи и хвърля своята сянка. Слънцето изгрява и залязва, появява се и изчезва всеки ден; излиза от единия тропик и влиза в другия в определени годишни сезони. Но с Бог, който казано духовно, е самата светлина, изобщо няма тъмнина; няма промяна при Него, нито нещо подобно. Бог е неизменен в Своята природа, съвършенства, цели, обещания и дарове. Тъй като е свят, Той не може да се обърне към това, което е зло; нито Той, който е изворът на светлина, може да е причина за тъмнина. Тъй като всеки добър и съвършен дар идва от Него, злото не може да произхожда от Него, нито Той може да изкуши някого към него (Яков 1:13). Библията е ясна, че Бог не променя Своя ум, Своята воля или Своята природа.

Има няколко логически причини защо Бог трябва да е неизменчив, тоест защо е невъзможно Бог да се промени. Първо, ако нещо се променя, то трябва да го направи в някакъв хронологически ред. Трябва да има момент във времето преди промяната и момент след промяната. Следователно, за да се случи промяна, тя трябва да се случи в рамките на времевите ограничения; обаче Бог е вечен и съществува извън времевите ограничения (Псалом 33:11; 41:13; 90:2-4; Йоан 17:5; 2 Тимотей 1:9).

Второ, неизменчивостта на Бог е необходима за Неговото съвършенство. Ако нещо се променя, то трябва да се променя към по-добро или по-лошо, защото промяна, която не предизвиква разлика, не е промяна. За да се осъществи промяна, или нещо, което е необходимо, се прибавя, което е промяна към по-добро; или нещо, което е необходимо, се загубва, което е промяна към по-лошо. Но тъй като Бог е съвършен, Той не се нуждае от нищо. Следователно Той не се променя към по-добро. Ако Бог загубеше нещо, Той нямаше повече да бъде съвършен; следователно Той не може да се промени към по-лошо.

Трето, неизменчивостта на Бог е свързана с Неговата вездесъщност. Когато някой променя мнението си, това е често, защото се е появила нова информация, която преди не е била известна или защото обстоятелствата са се променили и изискват различно отношение или действие. Тъй като Бог е вездесъщ, Той не може да научи нещо ново, което вече да не знае. Затова, когато Библията говори за Бог, който променя отношението Си, трябва да се разбира, че обстоятелството или ситуацията се е променило, а не Бог. Когато Изход 32:14 и 1 Царе 15:11-29 говорят за Бог, който променя решението Си, това просто описва промяна в Божията повеля и външното отношение към човека.

Числа 23:19 ясно представя неизменчивостта на Бог: „Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?" Не, Бог няма да промени решението Си. Тези стихове потвърждават учението за Божията неизменчивост: Той е неизменен и непроменим.

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява неименчивостта на Бог?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога