Въпрос
Защо Бог не изцели ампутираните?
Отговор
Някои използват този въпрос в опит да „опровергаят“ съществуването на Бог. Всъщност има популярен антихристиянски уебсайт, посветена на спора „Защо Бог не изцели ампутираните?“: http://www.whywontgodhealamputees.com. Ако Бог е всемогъщ и ако Исус е обещал да направи всичко, което поискаме (или поне така вървят аргументите), тогава защо Бог никога не изцелява ампутираните, когато се молим за тях? Защо Бог изцелява жертви на рак и диабет, например, но все пак Той никога не накарва ампутиран крайник да се възстанови? Фактът, че ампутираният си остава ампутиран, е „доказателство“ за някои, че Бог не съществува, че молитвата е безполезна, че така наречените изцеления са съвпадение, и че религията е мит.
Горният аргумент обикновено е представян по внимателен, добре обоснован начин, с либерално малко количество от Писанието, за да го направи да изглежда изобщо по-основателен. Обаче, това е аргумент, основан върху погрешно виждане за Бог и погрешно представяне на Писанието. Линията на аргументите, използвани в спора „защо Бог не изцели ампутираните“, прави поне седем лъжливи допускания:
Допускане 1: Бог никога не е изцелявал ампутиран.
Кой казва, че в световната история Бог никога не е накарвал крайник да се възстанови? Да кажеш: „Нямам емпирически доказателства, че крайниците могат да се възстановяват; следователно никой ампутиран никога не е изцеляван в историята на света“ е подобно на изказването „Нямам емпирически доказателства, че в моя двор живеят зайци; следователно никой заек никога не е живял на тази земя в историята на света.“ Това е заключение, което просто не може да бъде достигнато. Освен това имаме исторически сведения, че Исус е изцелявал прокажени, някои от които можем да предположим са загубили пръсти или лицеви черти. Във всеки случай прокажените били възстановявани изцяло (Марк 1:40-42; Лука 17:12-14). Също има го случаят с човека с изсъхналата ръка (Матей 12:9-13) и възстановяването на отсеченото ухо на Малх (Лука 22:50-51), да не споменаваме факта, че Исус възкресявал мъртвите (Матей 11:5; Йоан 11), което безспорно би било дори по-трудно от изцеляването на ампутиран.
Допускане 2: Божията добрина и любов изискват от Него да изцелява всекиго.
Болестта, страданието и болката са резултатът на нашия живот в прокълнат свят – прокълнат поради нашия грях (Битие 3:16-19; Римляни 8:20-22). Божията добрина и любов Го накарали да осигури Спасител, за да ни изкупи от проклятието (1Йоаново 4:9-10), но нашето окончателно изкупление няма да бъде осъществено докато Бог не постави окончателен край на греха в света. До това време ние все още подлежим на физическа смърт.
Ако Божията любов изисква от Него да изцели всяка болест и недъг, тогава никой не би умирал – защото „любовта“ би поддържала всекиго в съвършено здраве. Библейската дефиниция за любов е „саможертвено търсене какво е най-добро за обичания.“ Каквото е най-добро за нас не винаги е физическа цялост. Апостол Павел се молел да му бъде отнет „тръна от плътта“, но Бог казал: „Не“, защото Той искал Павел да разбере, че не се нуждаел да бъде физически цял, за да изпита подкрепящата Божия благодат. Чрез изпитанието Павел израснал в смирение и в разбирането за Божията милост и сила (2 Коринтяни 12:7-10).
Свидетелството на Джони Иърксън Тада дава модерен пример какво може да направи Бог чрез физическата трагедия. Като тийнейджърка Джони претърпява инцидент при гмуркане, който я оставя инвалид. В книгата си „Джони“ тя разказва как посещавала лечители с вяра и се молела отчаяно за изцелението, което никога не дошло. Накрая тя приела своето състояние като Божия воля и тя пише: „Колкото повече мислех за това, толкова повече съм убедена, че Бог не иска всеки да е добре. Той използва нашите проблеми за Своя слава и наше добро“ (стр. 190).
Допускане 3: Бог все още извършва чудеса днес точно както е правил в миналото.
През хилядите години история, покрити от Библията, откриваме само четири кратки периода, през които били широко извършвани чудеса (периода на Изхода, времето на пророците Илия и Елисей, служението на Исус и времето на апостолите). Въпреки че из цялата Библия се случвали чудеса, само през тези четири периода било времето, когато чудесата били „обичайни“.
Времето на апостолите завършило с написването на Откровението и смъртта на Йоан. Това означава, че сега, още веднъж, чудесата са редки. Всяко служение, което твърди, че е водено от нов вид апостол или твърди, че притежава способността да изцелява, мами хората. „Изцелителите с вяра“ си играят с емоциите и използват силата на внушението, за да създават недоказуеми „изцеления“. Това не е, за да се каже, че Бог не изцелява хора днес – ние вярваме, че Той го прави – но не в размера или начина, които някои хора твърдят.
Отново се обръщаме към историята на Джони Иърксън Тада, която по едно време е търсела помощта на изцелители с вяра. По въпроса за съвременните изцеления тя казва: „Занимаването на хората с Бог в нашия ден и култура се основава на Неговото Слово вместо на „знаци и чудеса“ (цит. съч., стр. 190). Неговата благодат е достатъчна, а Неговото Слово е сигурно.
Допускане 4: Бог е задължен да каже „да“ на всяка молитва, отправена с вяра.
Исус казал: „Аз отивам при Отца. И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя“ (Йоан 14:12-14). Някои са се опитали да тълкуват този пасаж като съгласие на Исус с всичко, което поискаме. Но това е погрешно прочитане на намерението на Исус. Забележете, първо, че Исус говори на Своите апостоли и обещанието е към тях. След възнесението на Исус на апостолите бива дадена сила да извършват чудеса докато разпространяват благовестието (Деяния 5:12). Второ, Исус на два пъти използва фразата „в Мое име.“ Това показва основата на молитвите на апостолите, но също означава, че за каквото и да се молят, то трябва да съответства на волята на Исус. Егоистичната молитва, например, или тази, мотивирана от алчност, не може да се каже, че са изказани в името на Исус.
Молим се с вяра, но вярата означава, че се доверяваме на Бог. Доверяваме Му се да направи каквото е най-добро и да знае какво е най-добро. Когато разглеждаме цялото библейско учение за молитвата (не само обещанието, дадено на апостолите), научаваме, че Бог може да упражнява силата Си в отговор на нашата молитва, или може да ни изненада с различен начин на действие. В Своята мъдрост Той винаги прави каквото е най-добро (Римляни8:28).
Допускане 5: Божието бъдеще изцеление (при възкресението) не може да компенсира земното страдание.
Истината е: „сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас“ (Римляни 8:18). Когато вярващ загуби крайник, той има Божието обещание за бъдеща цялост и вярата е „твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме“ (Евреи 11:1). Исус е казал: „По-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън“ (Матей 18:8). Неговите думи потвърждават относителната маловажност на нашето физическо състояние в нашия свят, сравнено с нашето вечно състояние. Да влезеш в живота куц (и после да бъдеш направен цял) е безкрайно по-добре отколкото да влезеш в ада цял, (за да страдаш във вечността).
Допускане 6: Божият план подлежи на човешкото одобрение.
Едно от твърденията на спора „защо Бог не изцели ампутираните“ е, че Бог не е „справедлив“ към ампутираните. Обаче, писанието е ясно, че Бог е съвършено справедлив (Псалом 11:7; 2Солунци 1:5-6) и в Своя суверенитет не отговаря пред никого (Римляни 9:20-21). Вярващият има вяра в Божията доброта, дори когато обстоятелствата го правят трудно и разумът изглежда се колебае.
Допускане 7: Бог не съществува.
Това е основното допускане, върху което се базира целият спор „защо Бог не изцели ампутираните“. Онези, които защитават спора „защо Бог не изцели ампутираните“, започват с допускането, че Бог не съществува и после продължават да подкрепят идеята си колкото могат най-добре. За тях „религията е мит“ е предрешен въпрос, представен като логическа дедукция, но който всъщност е основополагащ за спора.
В известен смисъл въпросът защо Бог не изцели ампутираните е труден въпрос, сравним с „Може ли Бог да направи скала толкова голяма за Него, че да не може да я вдигне?“ и е измислен не да търси истината, а да се усъмни във вярата. В друг смисъл това може да бъде валиден въпрос с библейски отговор. Този отговор накратко може да бъде нещо като: „Бог може да изцели ампутираните и ще изцели всеки от тях, който повярва в Христос като Спасител. Изцеляването ще дойде не като резултат от нашето искане за това сега, а на Божието време, вероятно в този живот, но определено на небето. До това време ние вървим с вяра, доверяваме се на Бог, който ни изкупува в Христос и обещава възкресението на тялото.“
Лично свидетелство:
Нашият първи син беше роден с липсващи кости на долните си крака и ходила и той имаше само два пръста. Два дена след неговия първи рожден ден двете му ходила бяха ампутирани. Ние сега обмисляме осиновяването на дете от Китай, на което ще е нужна подобна операция, тъй като има подобни проблеми. Чувствам, че Бог ме е избрал да бъда много специална майка на тези специални деца, и нямах представа докато не видях темата защо Бог не изцелява ампутираните, че хората използват това като причина да се съмняват в съществуването на Бог. Като майка на едно дете без крака и потенциална майка на друго дете, което също ще има липсващи долни крайници, никога не го бях виждала в тази светлина. Вместо това съм виждала Неговото призоваване да бъда специална майка като начин да науча другите за Божиите благословения. Той също ме призовава да дам на тези деца възможността да бъдат прибавени към християнско семейство, което ще ги научи да обичат Господ по своя специален начин и да разберат, че можем да преодолеем всички неща чрез Христос. Някои могат да го намират като препятствие; ние го намираме като поучително изпитание и предизвикателство. Също Му благодарим за даването на на някого познанието да извърши необходимите операции и да направи необходимите протези, които позволяват на моя син и да се надяваме на нашия следващ син, да могат да ходят, тичат, скачат и да живеят, за да прославят Бог във всички неща. „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28).
English
Защо Бог не изцели ампутираните?
