Достоверна ли е Библията?


Въпрос: Достоверна ли е Библията?

Отговор:
Ако използваме същите критерии, по които преценяваме другите исторически книги,, Библията е не само достоверна, но тя е по-достоверна от други подобни писания. Достоверността е въпрос на истинност и точно преписване. Писания, които са исторически и фактологично верни и които са запазени вярно във времето могат да бъдат смятани за достоверни. По-високото ниво на исторически потвърждения и по-голямо доверие в начина на предаване улесняват преценката дали едно древно писание заслужава доверие. По тези критерии, можем да смятаме Библията за достоверна.

Както е вярно за всеки исторически труд, не може всяка подробност в него да бъде удостоверена с абсолютна точност. Така Библията не може да бъде наречена недостоверна, просто защото в нея има части, които не могат да бъдат потвърдени или все още не са потвърдени. Това, което е разумно е да очакваме да бъде точна там, където може да бъде потвърдено. Това е основния тест за достоверност и тук Библията има дълъг списък с потвърждения. Не само, че са потвърдени много от историческите подробности, но някои части, които са били под съмнение в миналото са напълно потвърдени от археологията по-късно.

Например, археологическите открития през 20-те години на 20 век потвърждават съществуването на град Ур Халдейски, описан в Битие 11 гл, което преди това е било поставяно под съмнение от скептици. Открити стенописи в египетска гробница илюстрират церемония по встъпване в длъжност на висш сановник, която напълно съвпада с церемонията, която се отнася за Йосиф (Битие 39 гл.). В Сирия са намерени глинени таблици, датирани около 2300 г. пр. Хр., които силно подкрепят старозаветни истории, речник и географски места. Скептиците са поставяли под съмнение същствуването на Хетите (Битие 15:20; 23:10; 49:29), докато не са намерили Хетски град с цели надписи в Турция. Има многобройни старозаветни факти, които са потвърдени от археологическите открития.

Нещо повече, няма случай на факти, описани в Стария или Новия завет, които да са доказани, че са неверни. Така историческата достоверност е от голямо значение за нашето доверие и към други изявления, направени в Свещеното Писание.

Дори „чудесата“, които се срещат в Битие имат своята историческа достоверност днес. Древни Вавилонски текстове описват смесване на езиците, в синхрон с библейския разказ за Вавилонската Кула (Битие 11:1-9). Тези текстове, също така описват потоп от световен мащаб, събитие, което присъства в най-различни форми в епосите по цял свят. Местата, където са били градовете Содом и Гомор (Битие 19) са открити и съдържат доказателства за жестоко и ужасяващо унищожение. Дори язвите в Египет и последвалия Изход (Изход 12:40-41) имат археологически потвърждения.

Тази тенденция се запазва и в Новия Завет, където имената на градове, държавни служители и събития са многократно потвърждавани от историците и археолозите. Лука, авторът на Евангелието от Лука и Деянията на Апостолите е описван като първокласен историк, който обръща внимание на най-малката подробност и представя събитията с голяма точност. Библията се доказва като исторически достоверна и в Стария и в Новия Завет.

Правилното преписване е друг важен фактор за библейската достоверност. Новозаветните документи са написани само няколко десетилетия след събитията, които описват, достатъчно рано за да предпазят истинската история от легенди и митове. Всъщност, основните параметри на Евангелието могат да бъдат датирани само няколко години до вероизповедна формула, според описанието на ап. Павел в 1 Кор. 15:3-8. Историците имат достъп до огромен брой ръкописи, които доказват, че Новият Завет е преписван и разпространяван много точно. Това ни дава голяма увереност, че това, което четем днес вярно предава оригиналния текст.

За Старият Завет, също така, има достатъчно доказателства, че е бил достоверно предаден. Когато са открити ръкописите от Мъртво море през 40-те години на 20 век, те се оказват с 800 години по-стари от всички други познати ръкописи дотогава. Сравняването на по-старите с по-новите показва много педантичен подход на предаване, който още веднъж допринася за увереността, че това, което имаме днес вярно предава оригиналния текст.

Всички тези фактори дават обективни причини да смятаме Библията за достоверна. В същото време, важно е да преценим тези фактори и към други писания, които съставляват нашите учебници по история. Библията има повече емпирическа подкрепа, по-кратък интервал от време между оригиналите и запазените копия и най-голям брой ръкописи от всяко друго древно съчинение, познато досега.

Например, има 10 копия от съчиненията на Юлий Цезар, най-ранното, от които е датирано 1000 години след като той е писал, без да имаме начин да преценим доколко тези копия отразяват вярно оригинала. Има 8 копия от съчиненията на историка Херодот като най-ранното е датирано с 1400 години по-късно от времето, когато той е писал. Археолозите са намерили 643 ръкописа от творенията на Омир, което ни дава 95 % достоверност спрямо оригиналния текст.

За Новия Завет има понастоящем над 5000 ръкописа като най-ранните копия са от около 200-300 години до по-малко от 100 години от времето на оригинала. Това ни дава повече от 99 % достоверност спрямо съдържанието на оригиналния текст.

Накратко, не само имаме обективни причини да твърдим, че Библията е достоверна, но не можем да я наречем недостоверна ако не отречем почти всичко, което знаем за древната история. Ако Свещеното Писание не издържа теста за достоверност, не би трябвало да има нито една друга книга, която да го издържи. Достоверността на Библията се доказва както с нейната историческа точност, така и с верността на предаване на текста.


English
Върнете се обратно на основната българска страница

Достоверна ли е Библията?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога