Има ли алегории в Библията?


Въпрос: Има ли алегории в Библията?

Отговор:
Алегорията е история, в която героите и/или събитията са символи на други събития, идеи или хора. Алегорията е популярен литературен похват в историята на литературата. Алегориите се използват за индиректно изразяване на непопулярни или противоречиви идеи, политическа критика или несъгласие с тези, които са на власт (например „Фермата на животните“ на Джордж Оруел или „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт). В други случаи алегорията се използва за да изрази абстрактни идеи или духовни истини чрез разширени метафори, които помагат за по-лесното разбиране на истината (например „Пътешественикът“ на Джон Бънян).

В Библията има много случаи на алегории, използвани за обяснение на духовни истини или предсказване на бъдещи събития. Най-добрия пример за алегория в Библията са притчите на Исус. Образите и събитията в тези истории представят истини за Божието царство или християнския живот. Например, в Притчата за сеяча, записана в Матей 13:3-9, семето и различните видове почва илюстрират Божието слово и различните реакции спрямо него (според обяснението на Исус в стихове 18-23).

В историята за Блудния син също е използвана алегория. В този разказ (Лука 15:11–32), описания по-малък син представлява състоянието на всеки един човек: грешен и себичен. Богатият баща представлява Бог, а разпуснатия живот в хедонизъм и по-късно в бедност, представлява празнотата на безбожния начин на живот. Когато синът се връща у дома изпълнен с горест, това е картина на покаянието. Когато бащата проявява милост и готовност да приеме обратно своя син, тук виждаме Божията радост, когато се обърнем от греха и потърсим Неговата прошка.

Чрез притчите Исус поучава абстрактни духовни принципи (например как хората откликват на Евангелието, за Божията милост и т.н.) под формата на метафори, които са лесни за предаване. Така чрез тези истории ние получаваме по-добро разбиране на Божиите истини. Други примери за библейска алегория като литературен похват включват картината на дракона и жената в Откровение 12:1-6, историята за двата орела и кедъра в Йезекиил 17, както и много от Притчите, написани в емблематичен паралелизъм.

Някои от традициите и ритуалите, постановени от Бог в Библията могат да бъдат разглеждани като „не-литературни алегории“, защото те символизират духовни истини. Ритуалът на животинската жертва, например, представя това, че заслужаваме смърт поради нашите грехове и всяка заместническа жертва на олтара е преобраз на реалната жертва на Христос, който ще се пожертва за Своя народ. Института на брака, освен, че служи практично, също символизира взаимоотношението между Христос и Църквата (Ефесяни 5:31-32). Много от церемониалните закони на Мойсей (по отношение на облекло, храни, чисти и нечисти предмети) представят духовни реалности, като например това, че вярващите трябва да се отличават по дух и дела от невярващите. Докато тези примери сами по себе си могат да не бъдат смятани за алегории (тъй като една алегория предполага много символи, които действат заедно), то религиозната система на Стария Завет (и части от Новия) могат да бъдат разглеждани като по-разширена алегория на взаимоотношението на човек с Бога.

Интересно, понякога важни исторически събития, които на пръв поглед изглежда, че нямат по-дълбоко значение, по-късно могат да бъдат тълкувани и алегорично като важен духовен урок. Един пример за това е Галатяни 4, където ап. Павел историята за Авраам, Агар и Сара като алегория на Стария и Новия завет. Той пише: “ Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната; но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представляват два завѐта – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Йерусалим, защото тя е в робство с децата си. А горният Йерусалим е свободен, който е майка на всички;” (Галатяни 4:22–26). Тук ап. Павел взима реални исторически личности (Авраам, Агар и Сара) и ги използва като символи за Закона на Мойсей (Стария Завет) и свободата в Христос (Новия Завет). Така през алегоричния обектив на ап. Павел ние разбираме, че нашето взаимоотношение с Бог е взаимоотношение на свобода (ние сме чада по божествено обещание, както Исаак беше за Сара), не на робство (не сме чада на робство, както беше Исмаил за Агар). Ап. Павел, по вдъхновение на Святия Дух, може да види символичното значение на историческите събития и го използва за да илюстрира нашата позиция в Христос.

Алегорията е красив, поетичен начин да се обяснят духовни въпроси с лесно разбираеми понятия. Чрез библейските алегории Бог ни помага да разберем трудните духовни концепции чрез лесни за разказване истории. Той също показва Себе си като най-великия Разказвач на малки истории, които съставляват голямата История и разкриват Неговия план за човечеството. Можем да се радваме за това, че имаме Бог, който се обръща към нас по начин, по който можем да го разберем и който ни е дал символи и алегории, които ни насочват към Него.


English
Върнете се обратно на основната българска страница

Има ли алегории в Библията?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога