Въпрос
Какво е вавилонският плен/изгнание?
Отговор
Вавилонският плен или изгнание се отнася за периода от историята на Израел, когато евреите са пленени от вавилонския цар Навуходоносор II. Това е важен период от библейската история, защото както пленът/изгнанието, така и завръщането и възстановяването на еврейския народ са изпълнение на старозаветни пророчества.
Бог използва Вавилон като средство за осъждане на Израил заради греховете им на идолопоклонство и бунт срещу Него. Всъщност през този период (607-586 г. пр. Хр.) има няколко различни момента, когато евреите са пленени от Вавилон. При всеки следващ бунт срещу вавилонското управление Навуходоносор повежда армиите си срещу Юда, докато обсаждат Йерусалим за повече от година, убиват много хора, разрушават еврейския храм, пленяват хиляди евреи и оставят Йерусалим в руини.
Както е пророкувано в Писанието, на еврейския народ ще бъде позволено да се завърне в Йерусалим след 70 години изгнание. Това пророчество се сбъдва през 537 г. пр.н.е. и на евреите е позволено от персийския цар Кир да се завърнат в Израел и да започнат да възстановяват града и храма. Завръщането под ръководството на Ездра довежда до съживяване сред еврейския народ и до възстановяването на храма.
При управлението на цар Навуходоносор II Вавилонската империя се разпространява в целия Близък изток и около 607 г. пр.н.е. юдейският цар Йоаким е принуден да се подчини и става васал на Навуходоносор (2 Царе 24:1). Именно по това време Навуходоносор пленява много от най-добрите и най-умните млади мъже от всеки град в Юда, включително Даниил, Анания (Седрах), Мисаил (Мисах) и Азария (Авденаго). След тригодишно служене на Навуходоносор Йоаким Юдейски се разбунтува срещу вавилонското управление и отново се обръща за подкрепа към Египет. След като изпраща армията си да се справи с бунта на Юда, самият Навуходоносор напуска Вавилон през 598 г. пр.н.е., за да се справи с проблема. Пристигайки в Йерусалим около март 597 г. пр.н.е., Навуходоносор обсажда Йерусалим, като поема контрола над областта, разграбва я и отвежда в плен сина на Йоаким, Йоахин, семейството му и почти цялото население на Юда, като оставя само най-бедните хора в страната (2 Царе 24:8-16).
По това време Навуходоносор назначава цар Седекия за свой представител над Юда, но след девет години, без да си е взел поука, Седекия повежда Юда на бунт срещу Вавилон за последен път (4 Царе 24-25). Повлиян от лъжепророци и пренебрегвайки предупрежденията на Йеремия, Седекия решава да се присъедини към коалицията, която се формира от Едом, Моав, Амон и Финикия в бунт срещу Навуходоносор (Йеремия 27:1-3). В резултат на това Навуходоносор отново обсажда Йерусалим. Йерусалим пада през юли 587 или 586 г. пр.н.е., а Седекия е отведен в плен във Вавилон, след като вижда как синовете му са убити пред него, а след това му изтръгват очите (4 Царе 25). По това време Йерусалим е опустошен, храмът е разрушен, а всички къщи са опожарени. По-голямата част от еврейския народ е отведена в плен, но отново Навуходоносор оставя остатък от бедни хора, които служат като земеделци и лозари (4 Царе 25:12).
Книгите 2 Летописи и 4 Царе разглеждат голяма част от времето, предшестващо падането на Северното царство и на Юда. Те обхващат и разрушаването на Йерусалим от Навуходоносор и началото на вавилонския плен. Йеремия е един от пророците по време на периода, водещ до падането на Йерусалим и изгнанието, а Йезекиил и Даниил са написани, докато евреите са в изгнание. Ездра се занимава със завръщането на евреите, както е обещано преди повече от 70 години от Бога чрез пророците Йеремия и Исаия. Книгата Неемия също разглежда завръщането и възстановяването на Йерусалим след края на изгнанието.
Вавилонският плен оказва едно много важно влияние върху израилския народ, когато той се завръща на земята - той никога повече няма да бъде покварен от идолопоклонството и фалшивите богове на околните народи. След завръщането на евреите в Израил и възстановяването на храма сред тях настъпва съживление. Виждаме тези разкази в Ездра и Неемия, тъй като народът отново ще се върне към Бога, Който го е избавил от враговете му.
Точно както Бог е обещал чрез пророк Йеремия, Бог съди вавилонците за техните грехове и Вавилонската империя пада под ударите на армиите на Персия през 539 г. пр.н.е., което още веднъж доказва, че Божиите обещания са верни.
Седемдесетгодишният период на вавилонския плен е важна част от историята на Израел и християните трябва да са запознати с него. Подобно на много други старозаветни събития, този исторически разказ показва Божията вярност към народа Му, Неговата присъда над греха и сигурността на обещанията Му.
English
Какво е вавилонският плен/изгнание?
