Въпрос
Кои бяха амаличаните?
Отговор
Амаличаните били страховито племе номади, живеещи в района на юг от Ханаан между планината Сеир и египетската граница. Те се съпротивляват на израилтяните по време на изхода и остават вечни врагове на Божия народ.
Амаличаните не са включени в таблицата на народите в Битие 10, тъй като се появяват едва след времето на Исав. "Територията на амаличаните" се споменава в Битие 14:7 като завладяна от царе по времето на Авраам, но това споменаване вероятно е пример за пролепсис, представяне на нещо "извън времето". Територията е била обозначена с името на бъдещите си, добре познати жители по времето на Мойсей. Валаам споменава амаличаните като "първи сред народите" (Числа 24:20), но най-вероятно е имал предвид само това, че амаличаните са първите, които нападат израилтяните при излизането им от Египет, или че амаличаните са "първи" по сила по онова време. В Битие 36 амаличаните са идентифицирани като потомци на Амалик, син на Елифаз и внук на Исав (стихове 12 и 16). Така че амаличаните са били по някакъв начин свързани с едомците, но различни от тях.
В Писанието се споменава за дългогодишната вражда между амаличаните и израилтяните и за Божията заповед да изтрие амаличаните от лицето на земята (Изход 17:8-13; 1 Царе 15:2; Второзаконие 25:17). Труден въпрос е защо Бог призовава Своя народ да изтреби цяло племе, но един поглед към историята може да даде известна представа.
Подобно на много други пустинни племена, амаличаните са номади. Според Числа 13:29 те са родом от Негев - пустинята между Египет и Ханаан. Вавилонците ги наричат суте, египтяните - ситиу, а в плочките от Амарна са посочени като хабати, или "грабители".
Непрестанната жестокост на амаличаните към израилтяните започва с нападение в Рефидим (Изход 17:8-13). Това се разказва във Второзаконие 25:17-19 със следното наставление: "Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте от Египет, как той излезе насреща ти по пътя и порази хората ти, останали назад, всички изостанали поради слабост, когато ти беше спрял от умора; а той не се побоя от Бога. Поради това, когато те успокои Господ, твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава в наследство за притежание, заличи спомена за Амалик под небето; да не забравиш!"
По-късно амаличаните се присъединяват към ханаанците и нападат израилтяните при Хорма (Числа 14:45). В книгата Съдии те се обединяват с моавците (Съдии 3:13) и мадиамците (Съдии 6:3), за да воюват срещу израилтяните. Те са отговорни за многократното унищожаване на земята и хранителните запаси на израилтяните.
В 1 Царе 15:2-3 Бог казва на цар Саул: "Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израил – как му се възпротиви по пътя, когато идваше от Египет. Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има. Не го жали, а избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел".
В отговор цар Саул първо предупреждава кенийците, приятели на Израил, да напуснат района. След това той напада амаличаните, но не изпълнява задачата си докрай. Той оставя амаликитския цар Агаг да живее, взема плячка за себе си и за войската си и лъже за причината, поради която го прави. Бунтът на Саул срещу Бога и Неговите заповеди е толкова сериозен, че той е отхвърлен от Бога като цар (1 Царе 15:23).
Избягалите амаличани продължават да тормозят и ограбват израилтяните в продължение на стотици години. В Първа книга на Царе 30 се съобщава за набег на амаличани в Зиклаг, юдейско село, където Давид имал собственост. Амаличаните опожаряват селото и пленяват всички жени и деца, включително две от съпругите на Давид. Давид и неговите мъже побеждават амаличаните и спасяват всички заложници. Няколкостотин амаличани обаче успяха да избягат. Много по-късно, по време на управлението на цар Езекия, група симеоновци "избиват останалите амаличани", които живеели в хълмистата страна Сеир (1 Летописи 4:42-43).
Последното споменаване на амаличаните се намира в книгата "Естир", където агарянинът Аман, потомък на амаличанския цар Агаг, се заканва да унищожи всички евреи в Персия по заповед на цар Ксеркс. Бог обаче спасява евреите в Персия, а вместо това Аман, синовете му и останалите врагове на Израил са унищожени (Естир 9:5-10).
Омразата на амаличаните към евреите и многократните им опити да унищожат Божия народ довеждат до окончателната им гибел. Тяхната съдба трябва да бъде предупреждение за всички, които биха се опитали да осуетят Божия план или които биха проклели това, което Бог е благословил (вж. Битие 12:3).
English
Кои бяха амаличаните?
